Определение № 564 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 641/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. Б., приподписана от адв. А., срещу решение № 78/5.03.2012г., постановено по т.д. №1102/2011г. на Пловдивския апелативен съд. Искането е за отмяна на решението като постановено в противоречие със закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според касатора съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос по прилагането на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ във връзка с чл.646, ал.3 ТЗ, произнасянето по който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Синдикът на дружеството в несъстоятелност адв. А. К. не заявява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд. С обжалваното решение е уважен иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, предявен от синдик на дружеството в несъстоятелност [фирма]. Искът е уважен, като по отношение на кредиторите на несъстоятелността е обявено за нищожно изпълнението на парично задължение в полза на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] заплащането на сумата от 29 185.84 лв., с която е изплатено задължение по договор за заем от 30.09.2005г. Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая обжалваното решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка допустимостта на съдебното решение. Основание за това дава изменението на чл.646, ал.2 ТЗ, според който, извършените от длъжника на несъстоятелността сделки и действия след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т.1-3 срокове, преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, могат да бъдат обявени за недействителни / за разлика от старата редакция нищожни/ по отношение на кредиторите на несъстоятелността/ ДВ бр. 20 от 28.02.2013г. параграф 8 от ПЗР на ЗИД на ТЗ/. Според параграф 14 от ПЗР на ЗИД на ТЗ измененията в закона се прилагат за заварените от този закон производства по несъстоятелност и исковите производства за попълване на масата на несъстоятелността. Искът не е оттеглен от синдика адв. К., каквато възможност му дава парагра14, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ТЗ ДВ бр.20 от 28.02.2013г. На основание чл.649, ал.6 ТЗ ДТ не се внася предварително. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение