Определение № 315 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 285/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на на Г. Н. Г. чрез адв. М. Д. срещу постановено по реда на чл. 248 ал.1 ГПК определение №2044 от 26.08.2013г на САС ,с което след постановяване на решение №169 от 06.01.2013г по гр.дело №1434/2012г. на Софийски апелативен съд, и по молба на ищцата Ю. С., касаторът е осъден да заплати 2000 лева разноски за адвокатска защита във въззивното производство Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №580 от 28.04.2014г по гр.д № 4133/2013 на ВКС ІІІ г.о. В частната жалба се поддържа, че постановеното определение за присъждане на тези разноски е неправилно ,тъй като заплащането им не е било доказано съгласно приложения договор за правна помощ ,както и поради това ,че съдът неправилно е оставил без уважение възражението за прекомерност. Ответницата по частната жалба Ю. В. С. е заявил писмен отговор, с който оспорва доводите по частната жалба. Счита ,че разноските са доказани с отбелязване в договора за правна помощ, допълнително прилага платежен документ – приходен касов ордер от 02.11.2013г за сумата 2000 лева. Доводът за прекомерност е неоснователен ,възнаграждението съответства на извършената адвокатска работа – изготвяне възражение по въззивната жалба, ,явяване в съдебно заседание, писмена защита. Съдът, след като обсъди направените оплаквания и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл допустимо по искането допълване на решението си в частта за разноските, тъй като молбата на основание чл. 248 ГПК е постъпила в месечния срок, искането за присъждане на разноските е било направено в хода на въззивното производство и въззивният съд не се произнесъл по него при постановяване на решението. Своемременно, преди провеждането на открито съдебно заседание е бил приложен изискуемия списък по чл. 80 ГПК, приложен е бил и договора за правна помощ, а начинът на плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 2000 лева се явява установен ,включително предвид представение с отговора на частната жалба доказателства с характер на разписка ( т.1 от Тълкувателно реш. №6 от 06.11.2013 по Тълкувателно дело № 6/2012г ОСГТК). Правилно въззивният съд е оставил без уважение и възражението за прекомерност .Преценено при основанията на чл. 78 ал.5 ГПК същото е неоснователно, с оглед определените по законова делегация от Висш адвокатски съвет правила за минималните адвокатски възнаграждения, за защита на една инстанция, по оценяем (съгласно чл. 69 ал.1 т.4 във вр. т.2 ГПК ) иск за нищожност на сделка с предмет недвижим имот, чиято данъчна оценка е 73 878 лева. При този оценяем интерес и съгласно чл. 7, ал. 1 т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС,присъденото възнаграждение не е прекомерно, включително предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената от адвокат защита на ответника по въззивната жалба с подаване на писмени възражения, представителство в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о