Определение № 5661 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5243/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Политическа партия „ВЪЗРАЖДАНЕ", представлявана от председателя К. Т. Костадинов, с която оспорва Решение № 388 от 07.05.2026 г. на Министерския съвет на Република България за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху имот - частна държавна собственост, на Община Велико Търново, като считаме същото за нищожно и/или незаконосъобразно и молим да бъде отменено. Жалбоподателят - ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ", обосновава правен интерес от оспорването, тъй като ползва безвъзмездно стаи [номера], находящи се в имот с идентификатор 10447.513.285.1.8 по КККР на гр. Велико Търново / включени в предмета на оспореното решение/, и с оспореното решение пряко се засягат правата и законните интереси на политическата партия. С жалбата е направено искане по чл.166 АПК, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на оспореното решение. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав на Върховния административен установи, че жалбата не му е родово подсъдна по следните съображения: Съдът е сезиран с оспорване на акт на МС за безвъзмездно прехвърляне на основание чл.54 от Закона за държавната собственост на право на собственост върху имот - частна държавна собственост, на Община Велико Търново. В разпоредбите на чл.132 АПК законодателят е регламентирал родовата подсъдност, като е разпределил делата между административните съдилища и Върховния административен съд. Обжалваното решение не попада сред актовете, посочени в чл.132, ал.2 АПК, които са подсъдни на Върховния административен съд. Това е така, защото според нормата на чл.132, ал. 2, т.2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър председателя, заместник - министър председателите и министрите, но само такива, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, както и в случаите, предвидени в закон. Процесният акт е издаден на посоченото в него правно основание - чл. 54 от Закона за държавната собственост. Съдът констатира, че в никой от визираните нормативни текстове не е регламентирано обжалване на такъв акт пред Върховния административен съд, като първа съдебна инстанция. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай процесното решение не е издадено при упражняване на конституционните правомощия на МС по ръководство и осъществяване на държавното управление, тъй като оспореният акт не обективира изпълнение на дейност по държавно ръководство и държавно управление. В този смисъл е и решение № 8 от 23 април 2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България, с което е дадено тълкуване на нормата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, в което решение е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите, които са постановени от тях при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на горепосоченото решение ясно е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са израз на политическите им концепции за управление и това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавното управление. От тук следва изводът, че настоящият правен спор е подсъден по рода си на съответния административен съд на основание чл.132, ал.1 АПК. По правилата на местната подсъдност, предвидени в чл.133 АПК, спорът в случая е подсъден на Административен съд – Велико Търново, тъй като единствения посочен в акта адресат е именно Община Велико Търново, на който съд делото следва да бъде изпратено за произнасяне по допустимостта и съответно по основателността на оспорването. По изложените съображения образуваното производството пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на Административен съд - София - град. На основание на горното и на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,