Решение № 200 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7353/2013 г.

ВКСIV гражданско отделение16.06.2014 г.докладчик Стоил Сотиров

Диспозитив

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1715/2.8.2013 г. по гр. д. № 3741/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г. о., четвърти състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА А. НА МВР - [населено място], [улица] да заплати на Д. Б. П., ЕГН - [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис 5, Адвокатско бюро "А.", чрез адвокат Х. П., сумата 30000 /тридесет хиляди/ лева - обезщетение по чл. 49, ал. 1, във връзка с чл. 45 ЗЗД, за неимуществени вреди, както и деловодни разноски в размер на 1980 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 200 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7353/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 334/12.3.2014 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1715/2.8.2013 г. по гр. д. № 3741/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г. о., четвърти състав. С обжалваното решение е отменено решение № 5359/20.7.2012 г. по гр. д. № 5819/2010 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, 16 състав, в частта, с която е уважен предявения от Д. Б. П. от [населено място] против А. на МВР - С., иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, за сумата 30000 лева, и искът е отхвърлен за тази част. Въззивната инстанция е приела, че хипотезата на чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД не е налице, тъй като не е доказано противоправно поведение на лице, на което е възложена работа, което да се намира в причинна връзка с вредоносния резултат. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по касационна жалба на ищеца Д. Б. П. от [населено място] по материалноправния въпрос: "Следва ли да се извършва инструктаж за мерки за безопасност преди провеждане на изпит или е достатъчно да провежда инструктаж само преди тренировъчните занятия, когато се касае за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на дейността ?", на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о, намира следното: При тълкуването на закон, подзаконов нормативен акт, и вътрешни правила, изходящи от административния ръководител на ведомство, учебно заведение и др., следва да се изходи от характера на създадените правилата за изпълнение на определен вид дейност. Когато се касае до инструктаж за безопасност в практически занятия по учебна дисциплина, което по естеството си попада в обсега на правилата, следва да се има предвид какво обхващат тези занятия. Практическите занятия по една учебна дисциплина обхващат комплекс от действия, преподавани от преподавателя на обучаемите, посредством разяснения и реални изпълнения на разясненията, както от преподавателя, така и от самите обучаеми. Курсът на обучение по учебна дисциплина обхваща целия период, през който той се провежда и включва, както теоретичните и практическите занятия, така и оценяването на усвоеното от обучаемите. Това оценяване се получава след полагане на изпит. Когато е налице необходимост от инструктиране с оглед безопасността на обучаемите в практическите занятия, то в случай, че полагането на изпит е свързано с установяване на тяхното усвояване, следва да се извършва инструктаж и преди неговото полагане. В касационната жалба против въззивното решение на Софийския апелативен съд се твърди, че изводите на съда са неправилни, тъй като е искът е доказан по несъмнен начин. Като неправилни са посочени изводи на апелативния съд относно инструктажа, който е следвало да се проведе преди провеждане на изпита. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Ответникът по касация А. на МВР - С., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския апелативен съд е неправилно. С оглед отговора на поставения въпрос незаконосъобразно и необосновано въззивната инстанция е отхвърлила предявения иск. От данните по делото се установява, че длъжностното лице на ответника по исковата молба - ответник и по касация, не е извършил инструктаж за безопасност преди провеждане на практическия изпит. Този факт се установява от заключението на съдебно-почерковата експертиза, която установява, че подписът на листа за инструктаж от 05.3.2008 г. не е положен от ищеца. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на разпитания по делото свидетел Р., който установява, че инструктаж не е провеждан на посочената дата за практическия изпит, не са били разяснени техниките на изпълнение, както и че не е съобразена физиката на партньорите. Това задължение е вменено на лицата "преподавател" и "старши преподавател" във В. - МВР, видно от представената по делото длъжностна характеристика, като в случая съответното длъжностно лице не е изпълнило онова свое задължение, което му вменява да отговаря за безопасността на обучаваните. Инструктажът преди провеждането на изпита е бил задължителен, тъй като изпитът се включва в целия процес на практически занятия. Именно изпитът е завършекът на тези практически занятия. Самият той представлява практическо занятие, което се подлага на оценка за всеки от обучаемите. В конкретния случай по несъмнен начин се установява и вида и характера на претърпените от ищеца вреди, както и техния интензитет и продължителност. Претърпяна е многофрагментарна фрактура, съпроводена с продължително лечение и рехабилитация. Установен е физически и психически дискомфорт у пострадалия. Не е опровергана и законовата презумпция за вината на делинквента. Поради това е налице отговорност за ответника по исковата молба по смисъла на чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД на ищеца - касационен жалбоподател следва да се определи обезщетение в размер на 30000 лева. Този размер съответства на болките и страданията, претърпени от пострадалия, който е получил фрактура, която трайно е затруднила движението на левия горен крайник за един продължителен период от време с лечение и рехабилитация. Налице е и негативен ефект върху психиката на пострадалия, съпроводена с чувство на безпомощност, непълноценност и негативно отражение върху личните и социалните му контакти. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и уважаване на иска в посочения размер. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател и направените от него разноски пред трите съдебни инстанции в размер на 1980 лева. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

Цитирани разпоредби

3