Определение № 5095 от 16.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4645/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Русе срещу Определение № 986 по входящ номер № 1464/26.03.2025 г. от 27.03.2025 г. на Административен съд (АС) – Русе, постановено по адм. дело № 207/2025 г. С обжалваното определение е спряно предварителното изпълнение на Заповед № ЧР26 от 24.03.2025 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) М. И. М. е възстановена на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Обществен ред, сигурност и защита на потребителите“ при Община Русе. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва мотивите на съда, за да постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ЧР26 от 24.03.2025 г. на кмета на Община Русе. Сочи, че именно чрез спиране на предварителното изпълнение на заповедта, за жалбоподателката биха възникнали значителни материални щети. Излага и съображения, че г-жа М. не може да бъде възстановена на заеманата преди уволнението ѝ длъжност, тъй като същата не съществува. Моли обжалваното определение да се отмени. Ответникът – М. И. М. оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът по частната жалба се представлява от адв. Иванова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЧР26 от 24.03.2025 г. на кмета на Община Русе, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: Със Заповед № 30 от 13.03.2024 г. на кмета на Община Русе, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е прекратено, считано от 14.03.2024 г., служебното правоотношение с М. И. М., заемаща длъжността директор Дирекция „Управление на собствеността“ при Община Русе, с придобит ранг на държавна служба – V /пети/ старши. С Решение № 3308 от 15.11.2024 г. на АС – Русе постановено по адм. дело №283/2024 г. е отменена Заповед № 30 от 13.03.2024 г. на кмета на Община Русе. Решението е влязло в законна сила – оставено е в сила при касационното обжалване с Решение № 2614 от 13.03.2025 г. по адм. дело № 40/2025 г. по описа на ВАС. М. И. М. се явила в Община Русе на 24.03.2025 г., в срока по чл. 122 ЗДСл., за възстановяване на длъжността, която е заемала преди прекратяване на служебното ѝ правоотношение със отменената Заповед № 30 от 13.03.2024 г. на кмета на Община Русе. Със процесната Заповед № ЧР26 от 24.03.2025 г. на кмета на Община Русе, на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., М. И. М. е възстановена на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Обществен ред, сигурност и защита на потребителите“ при Община Русе. При така установеното от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЧР26 от 24.03.2025 г. на кмета на Община Русе е процесуално допустимо. След като е съобразил разпоредбите на чл. 124, ал. 2 ЗДСл. и чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК и твърденията на жалбоподателката, е приел, че искането за спиране е основателно. Приел е, че съществува вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка е изложил съображения, че възстановяването с оспорената заповед на длъжност, различна от заеманата преди уволнението, от една страна би имало за последица препятстване на служителя да изпълнява служебните си функции на предходната длъжност, което му се следва по закон, с всички произтичащи от това за него права. От друга страна, противно на волята на страната по служебното правоотношение, тя би била задължена за изпълнение на служебни функции, различни от тези по длъжността, от която е уволнена незаконно, а неизпълнението или отказът за това, би се явило основание за ангажиране на дисциплинарната ѝ отговорност, вкл. прекратяване на служебното правоотношение, което сочи на вероятност за настъпване на значителни за нея вреди – лишаване от възможност за полагане на труд по служебното правоотношение, от получаване на възнаграждение, от придобиване на осигурителни права, още повече, че жалбоподателката е със заболяване, довело до освидетелстването ѝ като лице с 50 % ТНР, пожизнено, видно от приложеното ЕР №90422 от зас. №25 от 09.02.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „К.“ АД, гр. Русе. Определението е неправилно. По фактическите установявания на съда страните не спорят, не представят и доказателства, които да ги опровергават, поради което настоящата инстанция приема, че фактите са правилно установени от съда, независимо, че се е позовал на служебно извършена справка в деловодна система на АС – Русе. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, посочва кога може да се спре предварителното изпълнение на административния акт - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Защитата по чл. 166 АПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1. Друг противопоставим интерес – „значителна или трудно поправима вреда“, която ще настъпи за лицето и 2. Настъпването на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на административен акт, законът е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. В случая жалбоподателката (сега ответник по частната жалба), не е доказала наличието на друг противопоставим обществен интерес, както и наличието на нови обстоятелства, които да обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваната от нея заповед. Като доказателства към искането за спиране са приложени оспорваната заповед, Заявление рег. № 94М-3511-1/24.03.2025 г., с което се възразява срещу издаването на процесната заповед, писмо рег. № 94-3511-1#1/25.03.2025 г. на кмета на Община Русе, което е в отговор на заявлението от 24.03.2025 г. Приложено е и ЕР № 90422 от засед. № 28 от 09.02.2023 г. на ТЕЛК І състав при УМБАЛ „К.“ АД, Русе, като с представянето на същото се обосновават евентуални неимуществени вреди. Тези неимуществени вреди, както и имуществените, са обвързани с твърдението за евентуално дисциплинарно уволнение от длъжността на която г-жа М. е възстановена. Обосновават се и вреди, които изпълнението на оспорваната заповед ще причини на обществото – ще се разходва публичен ресурс за заплащане на обезщетения. Представените доказателства не доказват наличието на трудно поправими вреди. Ако настъпят твърдените в искането обстоятелства, те ще са последица от самата заповед, с която служителката е възстановена на държавна служба, не от нейното предварително изпълнение. Изложените в искането на спиране подадено пред първоинстанционния съд неблагоприятни последици не обосновават спиране на предварителното изпълнение. Отделно от това имуществените и неимуществените вреди за самата жалбоподателка подлежат на обезщетяване при евентуална незаконосъобразност на административния акт. Не доказва наличието на ново обстоятелство писмо изх. № 94М-3511-1#1/25.03.2025 г. Такова ново обстоятелство не се и сочи от жалбоподателката. Писмото е в отговор на подаденото от същата заявление от 24.03.2025 г. и със същото тя се уведомява, защо не може да бъде възстановена на предишната длъжност. Това обстоятелство ще се преценява при разглеждане на спора по същество и е неотносимо към искането за спиране. В тази връзка неотносими към предмета на делото са изложените в частната жалба съображения, че г-жа М. не може да бъде възстановена на заеманата преди уволнението ѝ длъжност, тъй като същата не съществувала. В заключение твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди не е доказана от частната жалбоподателка. Неблагоприятните последици, които тя счита, че ще настъпят за нея произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Липсват доказателства, които да оборят законовата презумпция за държавна и обществена необходимост от предварителното изпълнение на заповедта, което е предвидено от самия закон. Самото предварително изпълнение на заповедта защитава правата и интересите на жалбоподателката, доколкото изпълнението на служебни функции, ако тя избере да ги изпълнява, ще и гарантира трудовите и осигурителните ѝ права, вкл. получаване на трудово възнаграждение, като в същото време това не се отразява на правото ѝ да обжалва заповедта и да докаже, че административният орган не е изпълнил съдебното решение и не я е възстановил на заеманата от нея длъжност преди уволнението, което е признато за незаконно. По изложените съображения оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което искането на М. И. М. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЧР26 от 24.03.2025 г. на кмета на Община Русе се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение