Определение № 6999 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2025 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище в гр. София, [адрес], представлявано от изпълнителните директори И. Г. и Н. Ч., подадена чрез юрисконсулт Н. Злидолски, против определение № 526 от 22.05.2025 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка, вх. № КЗК-419/14.05.2025 г. Жалбоподателят е изложил е доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Навел е твърдения, че Комисията неправилно е извела извод за липсата на предпоставките за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, поради което прави искане за отмяната на обжалвания акт и постановяване на друго определение по съществото на спора, с което да бъде наложена исканата на основание чл. 204, ал. 1 от ЗОП временна мярка „спиране на процедурата“. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът – председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Настоящия състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че частната жалба за допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 216а, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 526 от 22.05.2025 г. постановено по преписка вх. № КЗК-419/14.05.2025 г., на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на застраховател за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застраховка „Злополука“ на местата в МПС и застраховка „Каско“ за пътни превозни средства, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, открита с Решение № F666153 от 11.04.2025 г. на възложителя, вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 00044/2025-0052. За да достигне до този резултат, Комисията за защита на конкуренцията се е позовала на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. КЗК е извършила преценка на възможните последици от налагането на временната мярка. Комисията е преценила, че дружеството не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин чрез неналагането на обезпечителната мярка. Преценено е, че доводите относими за извършени нарушения на ЗОП при откриване на обществената поръчка са такива по същество и КЗК не следва да се произнася по тях. На следващо място КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка и е взела предвид, че спирането на процедурата ще окаже негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото. В тази насока КЗК е съобразила, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и неговите служители, от което би последвала значителна или трудно поправима вреда, доколкото без своевременното сключване на валидни застраховки „Злополука“ на местата в МПС и застраховка „Каско“ за пътни превозни средства, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, възложителя, няма да може да изпълнява задълженията си по проверка и изпитание на пътната настилка и подобряване безопасността на движението по пътищата, с цел опазване на здравето и живота на гражданите ползващи републиканската пътна мрежа. При така установеното, КЗК е приела, че в случая била налице хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП - от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Освен това КЗК е приела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, тъй като докато тече процедурата няма да се сключи договор с избран изпълнител. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Твърденията в частната жалба, че определението на КЗК е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон е неоснователно. Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл. 203, ал. 1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и обществото. Интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за задоволяване на дейностите, включени в обхвата на процедурата. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона. А от друга страна изисква продължаване на процедурата, тъй като настъпването на застрахователни събития би довело до сериозни неблагоприятни последици за възложителя, респ. за обществото. Предвид на това правилен е и изводът, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. С това са налице и предпоставките по чл. 204, ал. 3 от ЗОП. В конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Освен това, неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, доколкото съгласно чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което също правилно е отчетено от КЗК. Доводите в частната жалба за нарушения при откриване на процедурата, свързани с ограничаване участието на заинтересовани лица, касаят твърдения за нарушения в решението на възложителя за откриване на процедура. Тези доводи са неотносими за настоящото производство, тъй като са извън предмета по преценка по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. Към настоящия момент и в настоящото производство нито КЗК, нито ВАС могат да вземат отношения по оплакванията по същество срещу обжалвания акт на възложителя. Неоснователни са и доводите в частната жалба, свързани с незаконосъобразно планиране и прогнозиране на обществената поръчка от възложителя. Дори това да е така, посоченото обстоятелство не може да изключи изискването за съобразяване на всички обстоятелства по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 204, ал. 5 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,