Определение № 2506 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2116/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. С., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. П. Николаев, против определение № 4944 от 06.02.2026г., постановено по адм. дело № 1469/2026г. по описа на Административен съд София-град. С това определение е оставено без разглеждане искането на посоченото лице срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 5382з-460/20.08.2024г. на началника на сектор „Миграция“ при ОДМВР – Бургас. По наведени доводи, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на чл. 60, ал. 6 АПК, както и при допуснато нарушение на международното и европейското право, се претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по същество, след съобразяване с подадената от чужденеца последваща молба за международна закрила. Ответникът - началник на сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Бургас не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по молба/искане на М. А. С., гражданин на Сирия, срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на заповед № 5382з-460/20.08.2024 г. на началника на сектор „Миграция“ при ОДМВР - Бургас, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. С обжалваното определение съдът в производство по реда на чл. 60, ал. 5 АПК е оставил без разглеждане, като просрочено, искането на М. А. С., гражданин на Сирия, имащо характер на жалба, срещу разпореждането за предварително изпълнение на заповед № 5382з-460/20.08.2024 г. на началника на сектор „Миграция“ при ОДМВР – Бургас, и е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че посочената заповед, в която е включено разпореждане за предварителното й изпълнение, е редовно връчена на 20.08.2024г. лично на чуждия гражданин срещу подпис в присъствието на преводач, като в акта изрично е указана възможността разпореждането да бъде обжалвано самостоятелно в 3-дневен срок от съобщаването му. С оглед на което съдът е приел, че депозираната на 01.02.2026г. молба за спиране на изпълнението на заповед № 5382з-460/20.08.2024 г. е подадена след изтичане на преклузивния 3-дневен срок за обжалване на включеното в нея разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК. Определението е правилно. Частният жалбоподател не отрича факта на просрочието, но счита, че съдът не е следвало да „абсолютизира“ датата на връчване на заповедта през 2024г., а е следвало да отчете наличието на последваща молба за международна закрила, която според него „прекъсва формалната логика на сроковете“. Доводите му са несъстоятелни, непочиващи на каквото и да било законово основание. Сроковете за обжалване на административните актове, в това число за обжалване на включените в тях разпореждания за предварителното им изпълнение, са преклузивни. Това означава, че се касае за краен срок, след изтичането на който субективното право да се оспори акта се погасява автоматично, преклудира се, за което съдът следи служебно. Изтичането на преклузивния срок за оспорване обуславя недопустимост на жалбата, до какъвто обоснован извод е стигнал и решаващият съд. Наведените в частната жалба възражения, свързани с подаване на последваща молба за международна закрила, близо година и половина след връчване на заповедта за налагане на ПАМ – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, не могат да санират пропуснатия срок за обжалване на включеното в акта разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК. На практика, независимо от позоваването на чл. 60, ал. 6 АПК, релевираните доводи са по приложението на чл. 166, ал. 2 АПК – за спиране на предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издала акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, в случая наличието на подадена от чужденеца последваща молба за международна закрила. Но защитата по чл. 166, ал. 2 АПК е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. Както гласи нормата на чл. 166, ал. 2 АПК: „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението …“, т.е. следва да е налице висящ процес, образуван въз основа на допустимо оспорване на самия административен акт, каквото не се и твърди да е направено в случая. Това изключва приложимост на защитата по чл. 166, ал. 2 АПК. По изложените съображения, като е достигнал до същия краен извод по аналогични съображения, първоинстанционият съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,