Определение № 451 от 10.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2813/2017 г.

С молба вх. № 8340/27.09.2018 година В. а. [населено място] е поискала да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 171/17.09.2018 година в частта му за разноските, като А. Е. В. бъде осъдена да заплати на молителя възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответницата по молбата А. Е. В. е подала отговор на същата с вх. № 10 229/27.11.2018 година, с който е изразила становище, че молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 171/17.09.2018 година съставът на ВКС е отменил решение № 322/17.01.017 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Г състав, постановено по гр. д. № 10 442/2016 година. С отмененото въззивно решение е било потвърдено първоинстанционното такова № 8537/13.06.2016 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 123-ти състав, постановено по гр. д. № 58 984/2015 година, с което по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и като такова е отменено уволнение на А. Е. В. от длъжността „Началник сектор в „Учебно-научен отдел“, Сектор „Планиране и организиране на учебния процес“ при В. а. [населено място] извършено със заповед № 1218/14.08.2015 година на Началника на В. [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,пр. 2 от КТ и В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. След отмяната на въззивното решение касационният съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, като не се е произнасял по исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата обаче има предвид не всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство, а само този, с който съответната инстанция се произнася по съществото на спора между страните. В настоящия случай спорът между В. а. [населено място] и А. Е. В. е за законосъобразността или не на прекратяването на трудовото правоотношение на В., извършено със заповед № 1218/14.08.2015 година на Началника на В. [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,пр. 2 от КТ. Именно от това дали предявените от А. Е. В. срещу В. а. [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са основателни или не зависи как ще се разпредели отговорността на страните за направените в хода на производството съдебни и деловодни разноски. С решението, чието изменение е поискано, спорът за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на В. не е разрешаван по същество, нито пък е сложен край на съдебното производство, а същото продължава да е висящо на етап въззивно такова. Именно в това производство ще бъде постановено решение, с което съдът ще се произнесе по съществуващия между страните спор като постанови дали предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са основателни или не. Затова по силата на чл. 81 от ГПК при постановяване на въззивното си решение съставът на Софийски градски съд ще трябва да се произнесе по отговорността на страните за направените от тях в производството съдебни и деловодни разноски. Това произнасяне ще трябва да включва произнасяне не само по направените пред първата инстанция разноски, но и тези направени в съпътстващите производства, при които съдилищата се е произнасяли по спорни между страните въпроси, които обаче не са били свързани с разглеждането на спора по същество. Това обозначава, че отговорността между страните за извършените в хода на производството по гр. д. № 2813/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. разноски следва да бъде определена от Софийски градски съд, при произнасянето му по съществото на спора., в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 294, ал. 2 от ГПК. Освен това хипотезата е аналогична с тази по т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/21012 година на ОСГТК на ВКС по отношение на присъждането на направените в производството по отмяна на влязло в сила решение разноски. Касае се до сходни положения, поради което няма основание в настоящето производства да бъде дадено различно разрешение на въпроса от това в цитираното ТР. Предвид горното подадената от В. а. [населено място] молба вх. № 8340/27.09.2018 година за изменение на постановеното по делото решение № 171/17.09.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Разноски в настоящето производство не се дължат, поради което и не трябва да бъдат присъждани такива. .По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение