Определение № 114 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2021 г.

Производството е по реда на чл.255 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх.№.3232/12.03.21 по описа на Софийски апелативен съд на С. А. Д.. Със същата се оспорват извършени по г.д.№.158/19 на САС процесуални действия, в това число във връзка с подадена от него молба за поправка на протокол от съдебно заседание на 16.10.19 и последващо негово искане за поправка на съдебен протокол от съдебно заседание на 11.11.20 – в което молбата за поправка на протокола от 16.10.19 е отхвърлена. Излагат се оплаквания във връзка с ненасрочване на открито съдебно заседание по молбата за поправка на протокола от 11.11.20г. За да се произнесе по молбата, ВКС съобрази следното: Производството по г.д.№.158/19 е образувано по въззивна жалба на С. Д. А. срещу решение №.7928/27.11.17 по г.д.№.15059/16 на СГС /с което предявен от него срещу АССГ иск по чл.2б ЗОДОВ за заплащане на 50000лв. обезщетение за забавено разглеждане на дело е отхвърлен като неоснователен/. На 16.10.19г. е било проведено открито съдебно заседание с участието на явилия се лично ищец и жалбоподател /изтърпяващ по време на разглеждане на делото и понастоящем присъда „лишаване от свобода“/, представляван и от адв.С.. В съдебното заседание е даден ход на устните прения и на делото по същество и то е обявено за решаване. На 16.10.19 С.А. е изпратил по пощата молба с искане за предоставяне на копие от протокола от проведеното съдебно заседание; такава молба е постъпила и на 17.10.19 по делото, като на 21.10.19 е разпоредено от съдията докладчик да се предостави копие от протокола. С молба от 1.11.19 - с вх.№.19571/4.11.19 на АС София - по чл.151 ГПК страната е поискала поправяне на протокола от проведеното на 16.10.19 открито съдебно заседание. На 6.11.19 е обявено въззивното решение -№.2416/6.11.19, с което първоинстанционното такова е потвърдено. С разпореждане от 31.03.20 на съдията-докладчик е прието, че молбата за поправка на протокол е постъпила в срока по чл.151 ал.1 ГПК и е насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й на 11.11.20 от 10.30ч. На 22.06.20 С.А. е депозирал молба, с която на основание чл.150 ал.3 ГПК е поискал изготвяне на звукозапис на цялото съдебно заседание на 11.11.20 - като на 24.06.00 съдията докладчик е разпоредил извършването на такъв звукозапис. На 11.11.20 е проведено открито съдебно заседание по реда на чл.150 ГПК за поправка на протокола от с.з. на 16.10.19; с постановено в съдебното заседание определение молбата за поправка на протокол е оставена без уважение. С молба от 11.11.20 – вх.№.76630/13.11.20, подадена по пощата на 11.11.20, С.А. е поискал издаване на копие от протокола от проведеното съдебно заседание. В жалба искане вх.№.30278/13.01.21 е направил искане за поправка на протокола от 11.11.20 – по която с разпореждане от 20.01.20 е насрочено съдебно заседание на 10.03.20г. С определение от 17.02.21 съдиите И. Д. /докладчик/, М. Г. и А. В. са се отвели от по-нататъшното разглеждане на делото и е определен нов докладчик. Същият-с разпореждане от 25.02.21- е констатирал, че по делото е постановено въззивно решение /от 6.11.19/, препис от което не е връчен съобразно правилата на ГПК на ищеца жалбоподател С.А., и е разпоредил ново връчване лично на лицето в затвора със съответни указания за оформянето му. Същевременно, предвид постъпилата молба за поправка на протокола от 11.11.20, е отразил, че същата е недопустима, тъй като постановеното в това съдебно заседание определение за отказ да бъде поправен протокола от съдебно заседание на 16.10.19 е необжалваемо и е влязло в сила; по тези мотиви е отменил разпореждането на предходния докладчик за насрочване на 10.03.21 на съдебно заседание за поправка на протокола от 11.11.20. С жалбата за бавност се твърди, че необосновано не се насрочва открито съдебно заседание с призоваване на страните предвид постъпилата молба за поправка на протокола от с.з. на 11.11.20г. Настоящият състав намира, че молбата по чл.255 ал.1 ГПК е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.255 ал.1 ГПК когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. В случая процесуалното действие, във връзка с което се иска определяне на срок, е насрочване на съдебно заседание за поправка на протокола от с.з. на 11.11.20г. по реда на чл.150 ГПК. Същото е поискано с жалба искане вх.№.30278/13.01.21, като в тази връзка по молбата е налице произнасяне на съда. Постановени са две разпореждания – първото - от 20.01.21г. – с което е насрочено съдебно заседание на 10.03.21г., и второто – от 25.02.21 – с което разпореждането за насрочване е отменено и са изложени мотиви за недопустимост на искането. На практика не е налице непроизнасяне по молба, с която съдът е сезиран, а постановен съдебен акт, с който искането не е удовлетворено. Съдебно заседание не е насрочено предвид изложените в разпореждането от 25.02.21 мотиви, че молбата за поправка на протокол е недопустима. При тези обстоятелства по същата е налице произнасяне – което съставлява акт по движението на делото – с което страната не е съгласна. Предвиденият в чл.256 ал.2 ГПК ред, обаче, не е средство за контрол по отношение съществото на дадено произнасяне, в това число с акт по движението на делото. Правилността и законосъобразността на този акт би могла да бъде проверена единствено по реда на инстанционния контрол – чрез обжалване на постановеното въззивно решение при спазване на съответните изисквания за сезиране на касационната инстанция – по който ред могат да бъдат проверени и други оплаквания във връзка с евентуални нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото и на материалноправните норми - а не в настоящото производство, което има ограничен предмет – проверка налице ли е необосновано забавяне и, при констатация за такова, определяне на срок за извършване на действието. Предвид изложеното жалбата за бавност, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а делото – върнато на въззивния съд за незабавно извършване на по-нататъшни процесуални действия - в това число с оглед вече настъпилите забавяния в наличните произнасяния по исканията му и разглеждането им. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, ГК, Трето ГО,