Определение № 2097 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 687/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Й. М., чрез процесуален представител против определение № 26490/09.12.2024г., постановено по адм. д. № 11780/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на район "Витоша" на Столична Община да се произнесе по заявление рег. № РВТ24-ГР94-3821/01.11.2024 г. за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска или държавна собственост за поземлен имот 68134.1976.679, находящ се гр. София, район Витоша. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на оспореното определение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Посочва се, че е неправилен решаващият извод на съда за наличието на образувано дело с идентичен предмет и страни и че производството по адм.дело №7895 от 2024 г. и адм.дело № 11780 от 2024 г. са с различно основание и предмет. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Кметът на район "Витоша" - Столична община, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение, като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал.1, т.1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Й. М. против мълчалив отказ на кмета на район "Витоша" - Столична община да се произнесе по заявление вх. № РВТ24-ГР94-3821/01.11.2024г. за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска или държавна собственост за поземлен имот 68134.1976.679, находящ се гр. София, район Витоша. Към заявлението са били приложени и съответните документи. Съдът, при извършена служебна проверка, е констатирал, че Н. М. е жалбоподател и по адм.дело №7895 от 2024 г. по описа на АССГ, чиито предмет, според решаващият състав, е идентичен с предмета на разглежданото пред него дело. Поради което, счел, че е налице основанието по чл. 159, т.7 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Определението е неправилно. Административен съд - София град, като не е установил, че производството по адм.дело №7895 от 2024 г. по описа на АССГ има различен предмет, а именно – мълчалив отказ по заявление рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г. за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка е постановил съдебен акт, който е неправилен и необоснован. Същият е постановен и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за което касационната инстанция следи служебно. Това е така, защото в обжалваното пред настоящата инстанция определение не се съдържат мотиви и съдът не е осъществил задълбочена проверка на представените по делото доказателствата. Предмет на обжалване по адм. д. № 11780/2024г. по описа на Административен съд София-град е мълчалив отказ на кмета на район "Витоша" на Столична община да се произнесе по заявление рег. № РВТ24-ГР94-3821/01.11.2024 г. за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска или държавна собственост за поземлен имот 68134.1976.679, находящ се гр. София, район Витоша. Видно от номерата на заявленията и административните преписки, става въпрос за различни производства – едното по заявление рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г. за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, а другото по заявление рег. № РВТ24-ГР94-3821/01.11.2024 г. за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска или държавна собственост (мълчаливия отказ по което е предмет на съдебното производство пред първата инстанция). Искането на Н. М. е за извършване на административна услуга по реда на чл.62, ал.4 от Закона за общинската собственост, а именно - издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост. По предписанието на чл. 62, ал. 1 ЗОС актовете за общинска собственост се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби „Общинска собственост“. Актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2 от същия закон. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите – общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Наредба за общинската собственост, към актовете за общинска собственост, описани в регистрите по ал. 2 от този член, се прилагат и съхраняват документите, удостоверяващи възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на общината, предоставените права на трети лица и други данни, определени в наредбата по чл. 63, ал. 3 ЗОС. Регистрите с актовете по чл. 32 от Наредбата са публични, а заинтересованите лица имат право на свободен достъп до данните в тях, освен ако данните не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) – чл. 34, ал. 1 от Наредбата. Службите „Общинска собственост“ са длъжни да дават справки по актовете за общинска собственост при поискване (чл. 34, ал. 2).Отправеното от М. искане се ограничава единствено до извършването на справка по актовите книги за имотите – общинска собственост и касае издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за конкретен имот. Релевантният факт в производството по извършване на поисканата административна услуга е дали поземлен имот 68134.1976.679, находящ се гр. София, район Витоша е актуван, като общинска собственост или не. Целта на производството по заявление рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г. по чл. 587 ГПК пък е за получаване на удостоверяване като междинен етап от процедурата по снабдяване на едно лице с титул за собственост. Изводът дали това лице е собственик на съответния имот може да бъде направен единствено от нотариуса. Общинската администрация дължи извършване на поисканата услуга, а именно заверка на молбата декларация с данни за това дали имотът представлява или не общинска собственост и посочване на свидетели. Всички документи, които нямат отношение към удостоверяването дали имотът е общинска собственост, са неотносими в административното производство. С оглед на горното, неправилно първоинстанционният съд не е направил разлика между двете административни производства, поради което неправилно е направен извод, че е налице хипотезата по чл. 159, т.7 АПК. Въз основа на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на дадените с настоящия съдебен акт указания. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2,т.1 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,