Решение № 47 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г.

Решение № 47 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД срещу Решение № 1475/26 юни 2017 г. по в. гр. д. № 134/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, в осъдителните му части, с които са уважени исковете на Л. И. А. и С. Д. А. за сумите над 180 000 лв. за всеки от тях ведно със законната лихва от датата на ПТП, при което е загинал синът им – 26.11.2013 г. Претендира се отмяната на въззивното решение в обжалваната му част като неправилно по съображения за нарушения на материалния закон. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, в която пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. В срока за отговор на касационната жалба ответниците по касация изразяват становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол. В отношение на евентуалност поддържат, че жалбата е неоснователна, като молят да се приеме, че причина за настъпване на ПТП, довело до смъртта на сина им, са единствено субективните действия на виновния водач. С определение № 565/15 август 2018 г. на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на Решение № 1475/26 юни 2017 г. по в. гр. д. № 134/2017 г. по въпроса относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, пътувало в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В проведеното на 19 март 2019 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора ЗК "ЛЕВ ИНС" АД поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Застъпва тезата, че пострадалото лице, бидейки пътник в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, е съпричинило вредоносния резултат. Ответниците по касация и третите лица-помагачи не се явяват и не изпращат представители. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о., като взе предвид данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл. 290 ГПК, приема следното. Причина за настъпилото ПТП на 26.11.2013 г., при което е загинал синът на ищците, според въззивния съд са действията на водача на автомобила, марка "ОПЕЛ", застрахован при ответното АД по застраховка "Гражданска отговорност". Виновният водач Л. Е. И. управлява в ранните сутрешни часове процесния автомобил, в който пътувал пострадалият и св. И. П., в [населено място], по посока центъра, със скорост, превишаваща 100 км/ч. при разрешена 50 км/ч и в зоната на кръстовище, навлизайки в десен завой, изгубва управлението върху МПС вследствие високата скорост, преминава през пътната лента на насрещното движение, напуска платното вляво, качва се върху тротоара и поради удара в левия бордюр се завърта и се удря челно в крайпътно дърво. На пътуващия в автомобила на предната дясна седалка И. Д. са причинени множество травми, несъвместими с живота, пострадалият не е пътувал с поставен обезопасителен колан. Според комплексната експертиза не са констатирани характерни увреждания, насочващи към използване на предпазен колан, но вещите лица са категорични, че независимо дали пострадалият е бил с поставен колан или не той е щял да получи тежки наранявания, несъвместими с живота. Съдът е заключил, че при тези данни своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с непоставянето на предпазен колан, е неоснователно. По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има формирана практика на ВКС, в която се застъпва становището, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде доказан по несъмнен начин, необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В процесния случай с оглед установения механизъм на ПТП е прието, че травмите са получени в резултат от голямата скорост и кинетичната енергия на удара на тялото върху деформираното купе, при сблъсъка на автомобила с крайпътното дърво същото буквално е било отсечено, поради което и при поставен предпазен колан леталният изход би бил неизбежен. За неоснователно е прието и второто възражение за съпричиняване – поради знание на пострадалия за употреба на алкохол от водача на автомобила, заявено с молба от 17 март 2016 г. чрез гласните доказателства, събрани от първоинстанционния съд, е установено, че пострадалият и водачът Л. И. са употребили алкохол в деня, предхождащ тези на злополуката. Липсват данни кога е преустановен приемът на алкохол и дали пострадалият е знаел, че приетият алкохол е над законоустановения минимум. За справедливо възмездяване на неимуществените вреди, произтекли от деликта, въззивният съд е определил обезвреда в размер на 180 000 лв. за всеки от двамата родители, като е отчел младата възраст на пострадалия – 20 години, близките отношения с родителите, обстоятелството, че са живеели заедно, в едно домакинство. Взети са предвид преживените болки и страдания от преждевременната смъртта, както и лимитите на застрахователно покритие. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение е обосновано и правилно в обжалваната от ответника част, в която съставът на апелативния съд се е произнесъл по въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване с отговора на исковата молба. Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК каузална практика на касационната инстанция за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В случая основният фактор за настъпване на ПТП е извън поведението на пострадалия. Непоставянето на обезопасителен колан не е допринесло за настъпване на фаталните последици според заключението на комплексната експертиза. Що се отнася до второто възражение – относно съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, същото е въведено несвоевременно пред пръвоинстанционния съд. Независимо от процесуалната преклузия е разгледано от него и е прието съпричиняване 20% в решението на СГС, а с въззивната жалба на ищците е въведено като част от предмета на спора. В съответствие с т. 7 на ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че пострадалият не е допринесъл с рисковото поведение за собственото си увреждане чрез свободно формиран избор при знанието на факта, че водачът е употребил алкохол. Обосновано е прието в съответствие с показанията на единствения жив участник в ПТП, че пострадалият и водачът на автомобила са употребили алкохол на 25.11.2013 г., а не в деня на ПТП – 26.11.2013 г. Протоколът за медицинско изследване за употреба на алкохол от 26.11.2013 г. 6 ч. и 50 мин. /лист 86 в досието на делото на СГС/ не съдържа данни за алкохолно съдържание в кръвта на Л. Е. /. Заключението на физикохимическата експертиза не е представено по делото, постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу неизвестен извършител не се ползва с доказателствена сила относно обстоятелството дали водачът на автомобила е бил алкохолно повлиян. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна, която следва да установи с допустимите доказателствени средства употребата на алкохол над законоустановения минимум и знанието на увредения. В случая такова доказване не е проведено. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила в обжалваната от ЗК "ЛЕВ ИНС" АД част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о.