Определение № 612 от 27.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3273/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е разпореждане № 1292 от 31.05.2013г., постановено по т.дело №171/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което е разпоредено връщането на касационната жалба на частния жалбоподател Л. Г. Ш. от [населено място], чрез адв. Н. И. САК, като просрочена. Твърди се, че касационната жалба е подадена чрез доставчик на пощенски услуги [фирма] на 27.05.2013г., за което представя товарителница, фискален бон за заплатена услуга и удостоверение от К. за регулиране на съобщенията, че търговското дружество има право да извършва куриерски услуги. Искането е за отмяна на разпореждането като неправилно. Ответникът [фирма] не заявява становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Пловдивският апелативен съд е постановил връщане на касационната жалба като просрочена. Приел е, че срокът за обжалване на въззивното решение изтича в първия присъствен ден 27.05.2013г. Касационната жалба е подадена чрез пощенска пратка, като видно от приложената към делото товарителница, изпращането е станало на 28.05.2013г., т.е. след изтичането на едномесечния срок на 27.05.2013г. Фактите по делото са следните: Към преписката на Пловдивския апелативен съд има приложена товарителница и пощенски плик, адресирани до съда, с подател адв. Н. И., [населено място]. Товарителницата е с №60018888578, с подател адв. Н. И., с вписана дата на подаване 28.05.2013г. Датата на получаване на пощенската пратка в Пловдивския апелативен съд е 29.05.2013г., в 13.50 ч. С частната жалба се представя ксерокопие на разписка на фирмата “З. куриер”, която съдържа различни данни от тези по приложената към делото товарителница. Различието е не само в датата на подаване на пощенската пратка, но и в номера на товарителницата, в отбелязаното тегло на пощенската пратка и цената. Касовият бон от 27.05.2013г. е за платена в брой цена 6.10лв. В приложената към делото товарителница е посочено тегло на пощенската пратка 0.25 / на представената разписка 0.200/ и цена 6.65 лв. Горните различия в документите дават основание на състава на ВКС, ТК да приеме за меродавни данните по приложената към преписката на Пловдивския апелативен съд товарителница, с която е доставена в съда пощенската пратка, а спрямо посочената в нея дата на подаване 28.05.2013г. касационната жалба е просрочена. Обжалваното разпореждане като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение