Определение № 11360 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Н. П., чрез адв. В. Божков, против определение №22518/30.06.2025г., постановено по адм. дело №4340№2025г. на Административен съд –София-град. В уточнителна молба към частната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в този смисъл частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов по същество на спора, с който да се отмени изцяло обжалваният акт. Ответникът по частната жалба – кмета на Столична община, район "Надежда", чрез старши юрк. Н. Тодорова в писмен отговор представя становище за неоснователност на частната жалба, като моля същата да бъде отхвърлена, а обжалваното определение да потвърдено. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на Административен съд – София-град е оставена без разглеждане жалбата на Д. Н. П. срещу решение №271 по Протокол №271 от 17.02.2025г. на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат административният съд на основание чл. 159, т. 1 от АПК приел, че решението на комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/, с което е предложено на кмета на района да издаде заповед за прекратяване на наемното правоотношение, не представлява индивидуален административен акт, а има характер на акт по чл. 21, ал. 5 от АПК – волеизявление, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт – заповед за прекратяване на наемното правоотношение и съответно не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното определение е правилно. В настоящият случая не е издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение, която да подлежи на обжалване по реда чл. 46, ал. 5 от ЗОС. С оспореното пред Административния съд решение на Комисията по чл. 10 от Наредбата е част от административна процедура по прекратяване на наемно правоотношение. Решението е взето от Комисията по чл. 10 от Наредбата, действаща като помощен орган при осъществяване на правомощия на кмета на общината във връзка с управление на жилищни имоти, общинска собственост. Процедурата по прекратяване на наемни правоотношение е разписана в чл. 33 от Наредбата, като изрично в ал. 2 е предвидено, че наемните правоотношения се прекратяват със заповед на органът, издал настанителната заповед. Аналогичен е и предвиденият законов ред. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Обжалваното решение на Комисията по чл. 10 от Наредбата е част от производството по издаването на административния акт, поради което на основание чл. 21, ал. 5 АПК този акт не представлява индивидуален административен акт и съответно - не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С него не се създават задължения за оспорващите, не се засягат непосредствено техните права и законни интереси. С оспореното решение не се създават и права или задължения за други лица. Оспореното решение няма пряко разпоредително действие, тъй като няма като пряка последица прекратяване на наемните правоотношения, а само слага начало на административното производство по издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС. Контролът за законосъобразност на този акт следва да бъде осъществен в рамките на производството по оспорване на съответния административен акт, с който процедурата ще приключи. Несъстоятелен е довода на частния жалбоподател, че в съдебния си акт съдът никъде не е посочил, че решение№ 271 по Протокол №271 от 17.02.2025г. на комисията по чл. 10 от Наредбата е било потвърдено с решение на Кмета на Столична община, район „Надежда“, дори и да е било посочено, то същото не би променило крайния резултат, тъй като на обжалване подлежи крайният акт съгласно чл. 46, ал. 5 от ЗОС. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недопустима и поради наличие на основание по чл. 159, т. 1 АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,