Определение № 62 от 13.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по искане на Е. П. В. и М. С. Д., чрез пълномощника им адвокат М. Г., за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 877 от 05.12.2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение. В срока за отговор ответницата по молбата – Ц. П. С., чрез пълномощника си адвокат Б. В., излага твърдения за неоснователност на искането и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С определение № 877 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 2349/2017 г. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решение № 2101/09.11.2016 г., постановено в. гр. дело № 3019/2016 г. на Софийския апелативен съд. С отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и е приложен като доказателство за извършването им договор за правна защита и съдействие № 00263 от 12.04.2017 г. С цитираното определение по настоящото дело Върховният касационен съд е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че Е. В. и М. Д. са платили на адвокат М. Г. възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред Върховния касационен съд в размер на 1200 лева, като изрично е отбелязано, че плащането е извършено в брой. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 6-2012-ОСГТК, този договор има характера на разписка за платеното възнаграждение. При тези обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените разноски. Възражението на ответницата по молбата, че не са налице убедителни доказателства относно реалното заплащане на претендираната сума, е неоснователно, тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че сумата в размер на 1200 лв. е заплатена в брой. Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение също се явява неоснователно. Съгласно тълкувателно решение № 6-2012-ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Спорът във фазата на касационното производство по чл. 288 ГПК се характеризира с фактическа и правна сложност на въпросите, обусловена от преценка за наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, съответно обосноваване на насрещно защитно становище относно твърденията на касатора за наличието им. В настоящия случай договореното и заплатено от ответницата по касационната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. не е прекомерно, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение