Решение № 75 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 538/2009 г.

Решение № 75 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 538/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "С" ООД със седалище в гр. С. срещу решение № 155 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 1663/2008 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С обжалвания съдебен акт е обезсилено като недопустимо постановеното от Благоевградски окръжен съд решение от 22.05.2008 г. по гр. д. № 104/2007 г. в частта, с която е прието за установено по отношение на "С" А., че "С" ООД е акционер в дружеството, притежаващ 120 000 обикновени поименни акции, заплатени изцяло, и са присъдени разноски на ответника. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът развива подробни аргументи за незаконосъобразност на приетите от въззивния съд изводи за недопустимост на предявения установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 71 от ТЗ. Поддържа, че искът е допустим и основателен, с оглед на което прави искане за отмяна на решението и за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските. Ответникът по касационната жалба "С" А. /с предишно наименование "С" АД/ със седалище в гр. С. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. С определение № 783 от 15.12.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска по чл. 71 от ТЗ с оглед наличието или липсата на правен интерес. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на "С" ООД. В уточнената с допълнителни молби искова молба са изложени твърдения, че дружеството - ищец е акционер в "С" А. и притежава 120 000 обикновени поименни акции с номинал 10 лв. всяка една, чиято стойност е заплатена изцяло; че на заседание от 24.11.2006 г. Съветът на директорите на акционерното дружество е взел решения без участие на ищеца, едно от които за отправяне на предупреждение по чл. 189, ал. 2 от ТЗ за изключването му като акционер при невнасяне на дължими вноски срещу записаните акции; че в "Д" е обнародвано предупреждение за изключване и за обезсилване на притежаваните от ищеца акции при невнасяне на дължимите вноски в едномесечен срок; че на 11.01.2007 г. е проведено Общо събрание на ответното дружество, на което е взето решение за обезсилване и унищожаване на акциите, собственост на "С" ООД, на основание чл. 189, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ; че доколкото стойността на всички 120 000 акции е внесена изцяло, не са осъществени предпоставките по чл. 189, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, поради което действията на управителните органи съставляват нарушение на членствените права на ищеца и пораждат за него правен интерес от защита по реда на чл. 71 от ТЗ и чл. 74 от ТЗ. Въз основа на тези твърдения е поискано от съда да обяви за нищожни решенията на Съвета на директорите и на Общото събрание. В хода на процеса е допуснато изменение на петитума на исковата молба като е заявено искане да бъде признато за установено спрямо "С" А., че "С" ООД е акционер в дружеството със 120 000 обикновени поименни акции с номинал 10 лв., заплатени изцяло. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по чл. 71 от ТЗ и с конститутивен иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решението на Общото събрание от 11.01.2007 г. Искът по чл. 71 от ТЗ е уважен като са признати претендираните акционерни права, а вторият иск е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. По повод въззивна жалба на ответника С апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта относно иска по чл. 71 от ТЗ с мотив, че същият е недопустим поради отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка - правен интерес. Липсата на правен интерес е обоснована с влизането в сила на първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на иска за отмяна на решението на Общото събрание за обезсилване и унищожаване на акциите, с които ищецът се легитимира като акционер. Въззивният съд се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че разглеждането на предпоставките по чл. 189, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ по повод на иска по чл. 71 от ТЗ ще съставлява недопустим инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на взетото от събранието решение. Въззивното решение е неправилно. Правото на всеки съдружник и акционер в търговско дружество да предяви иск пред съда, за да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато те са нарушени от органи на дружеството, е признато изрично от закона - чл. 71 от ТЗ. Според задължителните указания в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, искът може да бъде предявен като установителен по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) с предмет съдебно установяване на действителните членствени права, оспорени или нарушени от дружествени органи, различни от общото събрание. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен интерес, а такъв съществува винаги, когато органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния съдружник/акционер или изобщо отричат правото му на членство. Изложените в уточнената искова молба обстоятелства обосновават извод за наличие на правен интерес за ищеца от търсената с предявения установителен иск по чл. 71 от ТЗ съдебна защита. Твърденията сочат на извършени от управителните органи на ответното дружество действия, с които е отречено правото на членство на ищеца и качеството му на акционер. Отричането на членството, съпроводено с оспорване на притежанието върху записаните 120 000 обикновени поименни акции, спрямо които е предприета процедура за обезсилване и унищожаване на основание чл. 189, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ТЗ, поражда интерес от защита на засегнатите акционерни права. Защитата може и следва да бъде осъществена именно чрез иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 71 от ТЗ, който е единственият правен способ за установяване на действителните членствени права на ищеца спрямо акционерното дружество. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд за отпадане на правния интерес вследствие влизането в сила на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 74 от ТЗ. В разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ТЗ /в приложимата към спора редакция от ДВ бр. 48/1991 г./ е предвидено, че акционери, които са в забава на задължението по чл. 188, ал. 1 от ТЗ да направят вноски в дружеството за покриване стойността на записани акции, се смятат за изключени, ако след отправяне на писмено 1-месечно предизвестие в "Д" не внесат дължимите вноски. Последиците от изключването са регламентирани в ал. 3 на чл. 189 от ТЗ - изключеният акционер губи акциите си и направените вноски, акциите се обезсилват и унищожават и на тяхно място дружеството предлага за продажба нови акции. Основателни са доводите на касатора, че в разглежданата хипотеза изключването настъпва ex lege при осъществяване на предвидените в чл. 189, ал. 2 от ТЗ кумулативни предпоставки, а те са неизпълнено задължение за извършване на вноски, покриващи стойността на записаните акции /1/, отправяне на предупреждение чрез "Д" за изключване при неплащане на вноските в едномесечен срок /2/ и невнасянето им в рамките на този срок /3/. За изключването не е необходимо решение на общото събрание на акционерното дружество и дори да бъде взето такова, то не рефлектира върху прекратяването на членственото правоотношение с неизправния акционер. Като закономерна последица от изключването на основание чл. 189, ал. 2 от ТЗ за дружеството възниква задължение да обезсили и унищожи акциите, които материализират погасеното право на членство. Обезсилването и унищожаването съставляват специално уреден способ за премахване на останалите без притежател ценни книги и с оглед на същността му законът не поставя като условие за премахване на акциите вземането на изрично решение по чл. 189, ал. 3 от ТЗ от общото събрание или от друг дружествен орган. Евентуално решение с подобно съдържание не поражда каквито и да било правни последици нито за дружеството, нито за притежателя на акциите. Ако въпреки това общото събрание вземе решение за прилагане на последиците по чл. 189, ал. 3 от ТЗ, отмяната му по реда на чл. 74 от ТЗ не е положителна процесуална предпоставка за надлежното предявяване на иск по чл. 71 от ТЗ от засегнатия акционер. В конкретния случай касаторът - ищец има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо правото си на членство в ответното дружество като докаже отсъствието на предпоставките по чл. 189, ал. 2 от ТЗ за изключването му от дружеството и тези по чл. 189, ал. 3 от ТЗ за обезсилване и унищожаване на акциите, които материализират отричаното право. Съдебното установяване е възможно само при успешно провеждане на иска по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 71 от ТЗ, а за неговата допустимост решението на Общото събрание от 11.01.2007 г. е ирелевантно. В изложения смисъл е и отговорът на обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Като е приел предявения иск за недопустим поради отсъствие на правен интерес, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по съществото на правния спор от друг състав на Софийски апелативен съд. Искането на касатора за разрешаване на спора в настоящото производство не може да бъде уважено, тъй като вследствие на извода за недопустимост на предявения иск въззивната инстанция съд не е обсъдила събраните доказателства и значимите за основателността на иска доводи на страните. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,