Определение № 427 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3271/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Университета по архитектура, строителство и геодезия против определение №9676 от 19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1754 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, VI „Д“ въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на университета срещу частта на първоинстанционното решение, с която е допуснато предварително изпълнение на вземането на ищеца В. М. К. за обезщетение за оставане без работа в размер на 9 797,30 лв. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като университетът е държавно учреждение и срещу него не може да се допуска предварително изпълнение съгласно чл.243, ал.2 от ГПК. Моли това определение, както и първоинстанционното решение в частта за допускане на предварително изпълнение да бъдат отменени. В. М. К. счита, че частната жалба е неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: От съдържанието на частната касационна жалба е видно, че въпросът, който поставя касаторът, е дали университетът представлява държавно учреждение, срещу което не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение съгласно чл.243, ал.2 от ГПК. Според касатора финансирането на университета от държавния бюджет води до извода, че висшето учебно заведение е държавно учреждение. Това разрешение на въпроса е погрешно и противоречи на практиката на ВКС, която се съдържа в решение № 212 от 6.3.2014 г. по гр. д. № 1402/2012 г. на III ГО на ВКС. Според това решение източникът на финансиране на юридическото лице не е решаващ белег за това дали е държавно учреждение. Държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. Следователно основната характеристика на държавното учреждение е, че то упражнява функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата. Смисълът на разпоредбата на чл.243, ал.2 от ГПК, която забранява изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение е да не се затруднят или напълно да се блокират основните държавни функции. От тази дефиниция следва, че университетът, макар да е държавно висше учебно заведение и да се финансира преимуществено от държавния бюджет, не е държавно учреждение, тъй като не упражнява функции на орган на държавната власт. Затова срещу него може да се допусне изпълнение на невлязло в сила съдебно решение. В този смисъл е крайният извод на въззивния съд, който съответства на приложимата практика на ВКС. Ето защо касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение