Определение № 522 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1484/2024 г.

Производство по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба на И. И. Б. и Р. И. Б., подадена чрез пълномощника им адв. А. П. от АК-П., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определение № 5426 от 25.11.2024 г., постановено по настоящото дело. В молбата се съдържат твърдения за наличие на несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на определението. Излагат се доводи, че присъждането на разноски от по 700 лв. за всеки един от молителите не отговаряло на критериите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения и било значително по-ниско както от присъденото във въззивната инстанция, така и от приетото за справедливо от настоящия състав на касационния съд. Насрещните страни по молбата С. К. Н. и П. Г. Н. не изразяват становище. С определение № 5426 от 25.11.2024 г., постановено по настоящото дело, ВКС е прекратил производството поради оттеглянето на касационната жалба от страна на С. К. Н. и П. Г. Н. и е възложил разноските в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК като е осъдил касаторите да заплатят на И. И. Б. и Р. И. Б. обща сума в размер на 1400,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Към отговора на касационната жалба всеки от двамата е представил договор за правна защита, по който всеки е заплатил 1400 лева. Представени са два договора за правна защита и съдействие с дата 02.02.2024 г., сключени поотделно от И. И. Б. и Р. И. Б. с общия им процесуален представител адв. А. П., видно от съдържанието на които сумите са платени в брой, а договорите имат правното значение на разписка – доказателство за плащането. Не е налице очевидна фактическа грешка в постановеното определение, доколкото диспозитивът на същото отразява точно мотивите на съдебния акт; липсва несъответствие между формираната от съда воля и изразената такава в диспозитива. Молбата съдържа искане за допълване на постановеното определение в частта за разноските и следва да се разгледа като такава, доколкото е подадена в едномесечен срок от постановяване на определението за прекратяване на производството. Тя е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 248 ГПК и от процесуално легитимирана страна – ответник по касация. Разгледана по същество, същата е основателна. При тези данни са налице всички предпоставки за изменение на определението в частта за разноските като на И. И. Б. и Р. И. Б. следва да се присъдят допълнително още 1400,00 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение