Определение № 13174 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2024 г.

Производството е по чл.166, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Л. З., чрез адв. Р. Иванов, срещу определение №8122 от 10.06.2024г., постановено по адм. дело №5753/2024г. по описа на Административен съд – София град, в частта му, в която е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №САГ24-РА-18-16/09.05.24 г., издадена от главния архитект на Столичната община. В жалбата се излагат твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на определението. Навежда доводи, че съдът не е взел под внимание твърденията му, че с изпълнението на заповедта и премахване на процесните бариери има вероятност за настъпване на трудно поправима вреда, тъй като ще се застраши живота, здравето и частната собственост на живущите в района. Вредата аргументира с вероятност от навлизане на автомобили в имота и свързаната с тяхното движение опасност за живота и здравето на преминаващите през него хора, улесняване на евентуални посегателства върху частното имущество извършването на кражби, грабежи, вандализъм. Претендира се отмяната на обжалваното определение и постановяване на исканото спиране. По реда и в срока по чл. 232 от АПК не е постъпило възражение от ответника по частната жалба и от заинтересованата страна М. И. П.. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, но неоснователна по следните съображения: За да постанови процесното определение в обжалваната му част, съдът правилно приема, че оспорването на процесната заповед не спира изпълнението ѝ, защото предварително изпълнение е допуснато по силата на изричната разпоредба на чл.217, ал.1, т.11 от приложимия специален закон – ЗУТ и наличието на ценност от вида на изброените в чл.60, ал.1 от АПК е презюмирано необоримо. Затова защитата по чл.166 от АПК има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на друг противопоставим интерес - „значителна или трудно поправима вреда”, която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение. По аргумент от чл.166, ал.2 АПК следва да се касае за нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. такива възникнали след издаване на заповедта, които не са могли да бъдат известни при постановяването на акта. Съдът приел, че жалбоподателят аргументира особеното си искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта с твърдения, касаещи изцяло законосъобразността на заповедта по същество, както и с твърдения, че съоръжението е поставено и служи за защита от кражби, грабежи, вандализъм, незаконно установяване на външни за имота лица-бездомници, наркозависими, вкл. и нахлуване на животни и повреждане на имота. Извел правен извод, че така заявени, твърденията директно обуславят липсата на новонастъпили след издаването на оспорената заповед факти и обстоятелства, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на вреди, които жалбоподателят твърди, че ще претърпи, не са в резултат на новонастъпили след издаването на заповедта факти, а произтичат от самото допуснато по силата на закона предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз основа на чл.217, ал.1, т.11 ЗУТ. Определението, в обжалваната му част, е правилно, обосновано и законосъобразно. Предварителното изпълнение на заповедта не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от АПК, а произтича от нормата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ. Искането за спиране е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, както правилно е приел административният съд. С допускане на предварителното изпълнение на актът, законът е презюмирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, при наличието на които обжалването не спира изпълнението на акта. Спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение може да се допусне само при наличие на предпоставките по чл.166, ал.2 във вр. с ал.4 от АПК: обоснована вероятност за понасяне на значителна, алтернативно-трудно поправима вреда, от изпълнението на невлезлия в сила административен акт, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта, в тежест на неговия адресат е да обоснове предпоставките за спиране по чл.166, ал.2 от АПК. В случая адресатът на заповедта твърди, че от изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди, но тези твърдения са твърде общи, не са новонастъпили след издаването на процесната заповед, не са били подкрепени с доказателства, представени пред административния съд, нито с такива представени пред настоящата инстанция. Неоснователно са всички доводи, наведени с частната жалба срещу процесното определение. С оглед на изложеното, обжалваното определение, в обжалваната му част, като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение