Определение № 3316 от 25.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 190/2025 г.
ВКСII търговско отделение25.11.2025 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. П. К. и М. П. К., действащи лично и в качеството си на наследници на първоначалната ищца (ответница по касация) Г. А. Х. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 2799 от 07.10.2025 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Подадена е молба от ответниците по касация П. П. К. и М. П. К., действащи лично и в качеството си на наследници на първоначалната ищца (ответница по касация) Г. А. Х., за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 2799 от 07.10.2025 г. чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 16 062.50 лв. на процесуалния им представител адвокат Н. Г. за оказаната им безплатна правна помощ. Ответникът по молбата – Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 17.11.2025 г. Настоящият състав на ВКС, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира молбата за неоснователна. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При непроизнасяне по това искане или при несъгласие с произнасянето на съда, в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидена възможност страните да поискат допълване или изменение на постановения от него акт. Следователно, тази възможност е приложима единствено за съдебния акт, с който приключва разглеждането на делото, но не и по отношение на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което съдът вече се е произнесъл по искането за допълване или изменение на основния акт. В случая, пропускът на настоящия състав да се произнесе по отговорността за разноски в определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е отстранен с постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 2799 от 07.10.2025 г. Доколкото основният съдебен акт (определението по чл. 288 ГПК) не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което същият е допълнен. Ето защо, искането за изменението му, което по същността си представлява жалба срещу това определение, не може да бъде уважено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение