Решение № 1109 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, със седалище и адрес на управление: област София, община Елин Пелин, с. Равно поле, ул. „3-ти март“ №1 срещу Решение № 581 от 30.04.2025 г. на Административен съд София-област (АССО) по административно дело №1096/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед №753 от 04.07.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД е забранено при упражняване на дейността му, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2, предл. 15, във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като предоставя на потребителите невярна и следователно подвеждаща информация относно географски или търговски произход на стоките предлагани за продажба, включително и за авокадо. Прието е, че това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика. Касационният жалбоподател – „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът формално е пренесъл в мотивите на съдебното решение съдържанието на обжалвания административен акт, като в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не е обсъдил всички представени по делото доказателства и възраженията на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените разноски за платена държавна такса. Касаторът се представлява от адв. В. Георгиев – Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – председателят на КЗП, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, счита обважалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила обжалваното решение на АССО. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на размера на разноските претендирани от насрещната страна за адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното: След запознаване с представените документи и констатациите от проверката, в обект находящ се в гр. София, ул. "Георги Сава Раковски" № 126-128, стопанисван от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, в проведено заседание на 14.06.2024 г. КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 14, т. 11, че с описаните по-горе действия, а именно предоставяне на невярна информация за географския произход на продукт- авокадо, „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД е осъществило състава на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, във вр. с ал. 2, т. 2, предл. 15, във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Във връзка с изложеното е издадена и Заповед № 753 от 04.07.2024 година на председателя на КЗП. Прието е, че по този начин търговецът предоставя невярна информация, която би могла да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна търговска практика, а именно, че в рекламна брошура с артикули, предлагани от търговеца, за периода от 13.11.2023 г. - 19.11.2023 г., е обозначено, че произходът на артикул авокадо е Перу, а след направена проверка на място в магазин на търовеца е установено, че на етикета на производителя от опаковъчната мрежа е изписано, че произходът на артикул авокадо е Израел. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът приема, че търговецът е осъществил фактическия състав на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, като въвежда в заблуждение потребителите относно географсия произход на съответния артикул - авокадо. Установил е, че подобна практика без съмнение влияе на избора на потребителя при закупуването на съответния артикул и може да доведе до заблуда на средния потребител и вземане на търговско решение, което той не би взел без използването на тази търговска практика. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като изложените от съда мотиви са бланкетни, без да са обсъдени и анализирани посочените от органа фактически и правни основания, послужили за издаване на оспорвания административен акт и наведените от жалбоподателя подробни възражения. Първоинстанционният съд приема, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, като е обсъждал и хипотезата на чл. 68д, ал. 2, т. 4, предложение първо ЗЗП, които разпоредби не са посочени в обжалвания административен акт. Забранената с оспорваната заповед заблуждаваща нелоялна търговска практика е по чл. 68д, ал. 2, т. 2, предложение 15 във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Лисват собствени мотиви на съда, които да разгледат в конкретика съответният казус, като в съдебното решение е възпроизведено пестеливо част от съдържанието на акта и не е обсъдено нито едно от направените от жалбоподателя възражения. След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден оспорваният в настоящото производството административен акт, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Липсата на обосновани правни изводи на съда досежно посочените от административния орган основания за издаването му, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение