Определение № 9453 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2026 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Красно село, гр.София, чрез процесуален представител, срещу Определение № 24862/19.06.2026г. по адм.дело №6037/2026г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което по жалба на Е. – В. М. е отменен изричен отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Красно село, обективиран в писмо с изх. № 2205-94Е-00-1482/04.07.2025 г., да разгледа по същество заявление за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ (№ ЗХУ-КО/ДСКС/2219/23.05.2025 г.) и заявление за издаване на удостоверение за безплатно пътуване с железопътен транспорт по чл. 20 във връзка с чл. 19 от ППЗСПП (№ ЗСП/Д-С-КС/294/23.05.2025 г.), подадени от Е. – В. М. и преписката е изпратена на органа за произнасяне по същество. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът с писмен отговор на жалбата излага доводи за нейната неоснователност и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за процесуално недопустима. В първоинстанционното производство предмет на контрол за законосъобразност е писмо изх. № 2205-94Е-00-1482/04.07.2025 г., подписано за Директор на ДСП – Красно село от С. П. съгласно Заповед № 2205-РД01-0188, с което Е. – В. М. е уведомена, че поради неотстраняване на нередовностите заявленията й са оставени без разглеждане, т.е. липсва произнасяне по същество от административния орган по подадените от М. заявление за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ (№ ЗХУ-КО/ДСКС/2219/23.05.2025 г.) и заявление за издаване на удостоверение за безплатно пътуване с железопътен транспорт по чл. 20 във връзка с чл. 19 от ППЗСПП (№ ЗСП/Д-С-КС/294/23.05.2025 г.). Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК, който е приложим и при хипотезата на чл.56,ал.4 АПК при неотстраняване на нередовности в искането до органа, вследствие на което не се е произнесъл по същество. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, активна процесуална легитимация за обжалване на определения от вида на процесното разполагат "страните, участващи в административното производство". Административният орган – издател на оспорения акт няма качеството на страна в административното производство, поради което частната жалба се явява процесуално недопустима. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по тълк. дело № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Предвид изложеното, частната жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Красно село, гр.София следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Предвид гореизложените съображения, на основание чл. 236, вр. с чл. 215, т. 4 АПК Върховният административен съд, шесто отделение