Определение № 228 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 209/2009 г.

Производството е по чаестната жалба на И. М. М. от гр. Н. срещу разпореждането на С. окръжен съд от 29. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 230/2008г. Ответниците по частната жалба И. С. И. и М. С. И., и двамата отк гр. Н., са заели становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Ч. ГО, намира, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното разпореждане на съдия от С. окръжен съд е върната поради просрочване касационната жалба на М. вх. № 19902/26. ХІ.2008г. срещу въззивното решение от 07. Х.2008г. по гр.д. № 230/2008г. Разпореждането е правилно. От приложените към преписката по делото документи е видно, че съобщение за въззивното решение е връчено на М. чрез процесуалния й представител адвокат В, упълномощен от нея с пълномощно от 02.VІ.2008г., на 13. Х.2008г., а касационната й жалба е изпратена чрез пощата на 24. ХІ.2008г., т.е. след изтичането на едномесечния преклузивен срок. По делото липсва изявление на М. за оттегляне пълномощията на адвоката, нито изрично изявление, че в тях не се включва правомощие за получаване на съобщения и призовки /необходимо с оглед на обстоятелството, че разпоредбите на чл.46 ал.1 от ГПК /отм./, респективно чл.45 от ГПК, приравняват връчването лично на призоваваното лице с това на процесуалния му представител/. Поради това и по силата на чл.23 от ГПК /отм./, респективно чл.35 от ГПК, връчването на адвоката е в съответствие със закона, следователно срокът за касационно обжалване е започнал да тече от 13. Х.2008г. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,