Определение № 3707 от 16.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2165/2025 г.

Производството е по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК. С определение № 338/02.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 272/2025 г. на Варненския апелативен съд производството е прекратено и делото е изпратено на Върховния касационен съд на РБ за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Делото е образувано по искова молба на Г. П. Г., който е предявил срещу държавата, съдия М. П. С. и Апелативен съд - В. искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание Конституцията на Република България и ЗОДОВ. С определение № 446/24.01.2025 г. по гр. д. № 2301/2024 г. Варненският окръжен съд (комуто молба вх. № 7956-ОА/07.11.2024 г., ведно с приложенията, е изпратена с писмо изх. № 3414/11.11.2024 г. на Варненския апелативен съд за преценка относно образуване на исково производство) е прекратил производството и е изпратил делото на Варненския апелативен съд за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Изложил е мотиви, че всички съдии от гражданското, търговското и наказателното отделение са се отвели от разглеждане на спора, съдиите, които не участват в разпределението, отсъстват поради отпуск по болест и командироване, както и че делото не се разпределя на младши съдия. Неколкократно Варненският апелативен съд е изпращал делото по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК на други окръжни съдилища от своя съдебен район, но поради направени отводи, съответно наличие на пречки по закон за сформиране на съдебен състав, производството е било прекратявано (определение № 158/14.02.2025 г. по гр. д. № 72/2025 г. на Разградския окръжен съд, определение № 384/19.03.2025 г. по гр. д. № 118/2025 г. на Шуменския окръжен съд, определение № 332/30.04.2025 г. по гр. д. № 197/2025 г. на Добричкия окръжен съд и определение № 374/28.05.2025 г. по гр. д. № 243/2025 г. на Силистренския окръжен съд). При тези данни делото е следвало да бъде изпратено на Търговищкия окръжен съд, който е в същия съдебен районен и е равен по степен на първоначално сезирания Варненски окръжен съд, с оглед идеята на закона делото да се разгледа от най-близкия в териториално отношение родово компетентен съд. Върховният касационен съд ще разполага с правомощието по чл. 23, ал. 3 ГПК, само ако от целия съдебен район на Варненския апелативен съд не може да се сформира съдебен състав за разглеждане на делото. Ето защо производството следва да се прекрати пред Върховния касационен съд и делото да се изпрати по компетентност на Варненския апелативен съд за изчерпване на процедурата по чл. 23, ал. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.