Решение № 8421 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11604/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Б. Л. от гр. София, против Решение № 33107/09.10.2025 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 3503/25 година, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над присъдената с решението сума до пълния предявен размер от 20 000 лева.. С обжалваното решение Столична дирекция на вътрешните работи при МВР е осъдена да заплати на П. Б. Л. сумата от 3500 лева обезщетение за причинени му неимуществени вреди, от отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед № 513з-8615/15.11.2018 г. на директора на СДВР, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, ведно с мораторна лихва върху сумата, изчислена за периода от 11.05.2022 г.-01.04.2025 г., както и законната лихва, считано от 02.04.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева като неоснователен. Със същото решение СДВР е осъдена да заплати на Л. разноски в размер на 351,25 лева, а Л. е осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Сочените касационни основания са - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, както и допуснати от съда съдопроизводствени нарушения- чл.209, т.3 АПК. Конкретните оплаквания се свеждат до това, че съдът не е допуснал допустимо доказателствено искане – съдебно-медицинска и психологическа експертиза, с което по делото да се събере относима информация относно здравословното състояние на ищеца към исковия период. Поддържа се също така, че присъденият размер на обезщетението е силно занижен и е определен в противоречие с изискването за справедливост в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд или постановяване на друго решение след отмяната му в обжалваната част, с което предявеният иск се уважи изцяло. Иска присъждане на разноски в пълен размер и за двете инстанции. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 25.11.25 година. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно. По основателността й приема следното: Пред административния съд е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. Твърденията на ищеца са, че през период от приблизително три години и половина е търпял страдания от уронване на авторитета и доброто име, както и психологически тормоз от незаконосъобразното уволнение, така също и здравословни проблеми. Искал е присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева. Административният съд е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на тази разпоредба – незаконосъобразно уволнение, претърпени неимуществени вреди от него – затваряне в себе си, неконтактен, както и здравословни проблеми. Съдът е посочил, че понесените вреди не са с голям интензитет, тъй като били налице данни за здравословни проблеми при ищеца през първите четири месеца в рамките на исковия период, който е от приблизително три години и половина. Съдът е посочил, че през този период е станало и друго стресогенно събитие за ищеца, както и че били недоказани твърденията му за уронването на доброто име и авторитета на ищеца. По тези съображения е определил обезщетението в присъдения размер. Касационната инстанция преценява решението в обжалваната част като неправилно. То е резултат от допуснато от съда съдопроизводствено нарушение, което е съществено, тъй като се е отразило на обосноваността на преценката на съда относно интензитета на търпените от ищеца вреди. В исковата молба се твърди, че в резултат на наложеното дисциплинарно наказание в това число и от мотивите, посочени в заповедта за налагането му, ищецът е преживял емоционално напрежение, стрес и депресия, получил е повишено кръвно налягане и треперене на крайниците. Ищецът чрез пълномощника си по делото е представил множество медицинси документи от прегледи при лекари и рецепти за назначена терапия, които са приети като доказателства по делото. В исковата молба е поискал допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да е комплексна и с психолог, със задача - въз основа на представените документи да даде заключение за здравословното и психологическото състояние на ищеца през исковия период и причинно следствената връзка на тези състояния на ищеца със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът е оставил без уважение това искане на ищеца с мотива, че по делото са събрани гласни доказателства за сочените обстоятелства, както и че предвид изминалия период от време, експертизата няма как да установи психологическото състояние на ищеца през исковия период, а отделно от това, по делото били приложени медицински документи с посочени анамнези. Административният съд е допуснал нарушение с отказа да допусне комплексна съдебно-медицинска – психологическа експертиза. Искането е било допустимо за сочените обстоятелства – здравословното и психологическото състояние на ищеца през исковия период. За преценка на тези обстоятелства са нужни специални знания, с които няма данни по делото съдът да разполага. Експертизата е била възможна, тъй като по делото, както самият съдебен състав е посочил, са представени множество медицински документи, които биха могли да бъдат преценени от експерт- лекар и въз основа на тях се определи здравословното състояние на ищеца към периода на изготвянето им, както и възможно ли е здравословните проблеми, описани в тези документи да са резултат от преживяното от ищеца във връзка с дисциплинарното му уволнение. Видно от датите на представените медицински документ е, че те са актуални към периода на исковата претенция. Относно психологическата експертиза, изминалият период от време може да бъде отчетен от вещото лице - психолог при оценката на психологическото състояние на ищеца през исковия период, която оценка е възможна чрез използване на различните приложими методи в психологията. Тоест и тази експертиза е била допустима и възможна. Съдът е допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила. Заедно с главния иск е предявен и иск за мораторна лихва, индивидуализиран с цена и период. От решението на административния съд не става ясно, за каква част от предявения размер този иск е уважен и за каква е отхвърлен, като липсва и отхвърлителен диспозитив по този иск. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция, следва да се отмени решението на административния съд и в частта, в която ищецът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответника. По тези съображения, Върховният административен съд