Решение № 5366 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2014 г.

Решение № 5366 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Иван Колев Крайчев с адрес: с. Долно Белево, община Димитровград, област Хасково против решение № 1154/07.05.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3808/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 261302829/30.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1191/14.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив. В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, свеждащи се до: липса на основание за провеждане на ревизията по особения ред; неправилно определено нулево начално салдо към 01.01.2007 г. без изследване на приходите и разходите за 2006 г. от страна на ревизиращия екип; незаконосъобразност на извода на съда, че свидетелските показания не доказват намерените след смъртта на бащата на жалбоподателя 70 000 лв. и получени от жалбоподателя по наследство през 2008 г.; незаконосъобразно определяне на задължение за задължителни осигурителни вноски /ЗОС/ за 2007 г. и 2010 г., тъй като при установена основа за облагане за два месеца през 2007 г. и за един през 2010 г. не се дължат такива за всеки един месец и съответно за цялата година. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261302829/30.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1191/14.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив. Органите по приходите са установили обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /несъответствие между получените приходи/доходи и имущественото и финансово състояние на лицето през ревизирания период/ и върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, представляваща установените разходи, които превишават приходите, и за които не е установено да са били декларирани, както и техният произход, е определил на ревизираното лице задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2010 г., вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за същите години, вноски за ЗО за 2009 г. и лихви за забава. Първоинстанционият съд е приел, че от съдържанието на ревизионния доклад /РД/ и доказателствата към него се установява наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за 2007 г. и 2010 г. При съобразяване правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК, според което в производството по обжалване на РА, издаден в хода на извършена ревизия по чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства, върху жалбоподателя лежи доказателствената тежест относно релевантните за спора факти. След като е обсъдил свидетелските показания, съдът е достигнал до извод, че те не доказват твърденията на жалбоподателя за наличието на сума в размер на 70 000 лв., получена по наследство от неговия баща след смъртта му на 26.05.2008 г. Посочил е в мотивите на решението си, че след като се твърди, че парите са получени от наследодателя в резултат на осъществяваната от него селскостопанска дейност, то тези доходи е следвало да са декларирани от него. Доказателства за това не са представени, както и такива, установяващи различно от нулево начално салдо за 2007 г. Съдът е възприел като законосъобразно определени от ревизиращия екип и дължимите задължителни осигурителни вноски. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отд. намира касационната жалба за частично основателна, поради следните съображения: Безспорно установяването на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК като предпоставка за провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК е в тежест на органите по приходите и това следва от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, регламентираща оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в РА, при условие, че обстоятелството по ал. 1 е подкрепено със събраните в ревизионното производство доказателства. Нормата на чл. 37, ал. 1 ДОПК също така задължава ревизиращите органи да съберат служебно относимите доказателства и да ги подложат на обективна преценка и анализ. Спазването на посочените законови изисквания означава извършване на анализ на приходите и разходите на ревизираното лице и за 2006 г., независимо от това, че тя е извън обхвата на ревизията, след като за определянето на задълженията за 2007 г. е необходимо определяне на начално салдо или на наличните средства към 01.01.2007 г. Независимо от това, че такъв анализ в хода на ревизията не е бил направен, правилно администкративният съд е приел, че различно от нулево начално салдо към 01.01.2007 г. не се установява от данните по делото и събраните писмени доказателства. В изготвения от самото ревизирано лице поток на приходите и разходите му за процесните години не се твърди и не се представят от него писмени доказателства, установяващи закупуване и продажби на недвижими имоти и МПС, получени или предоставени заеми, други декларирани или недекларирани доходи през 2006 г. Твърденията на ревизираното лице, че през 2006 г. е получило рента в размер на 160 лв. не са доказани. По отношение на пенсията, получавана от неговия баща, в РД е прието, че тя покрива издръжката на бащата. Тази фактическа констатация не е оборена по съответния ред. Що се отнася до разплащателната сметка в лева в ОББ, с каквато Крайчев е разполагал в периода 01.01.06 г. - 31.12.2011 г., видно от извлечението от същата към края на 2006 г. са били налични внесени около 7 500 лв. като тегленията от сметката, направени през 2007 г., са включени в паричния поток. Правилни са и изводите на съда, че жалбоподателят не е доказал твърденията си за получени през 2008 г. 70 000 лв. по наследство от неговия баща. Писмени доказателства за получени от бащата доходи като земеделски производител /за регистрация например/, както и такива за продажбата на 150 овце от него преди смъртта му и получени от тази сделка суми, не са представени. Независимо от това, основателен е доводът на касатора за незаконосъобразност на извода на съда, че е доказано наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за 2007 г. и 2010 г. и съответно за извършено от ревизиращия екип законосъобразно формиране на основата за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за посочените две години. Безпротиворечиво е приетото в решенията на Върховния административен съд, че и при ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход по аргумент на чл. 48 вр. чл. 17 ЗДДФЛ. Размерът на данъка следователно, дори и при такава ревизия, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. Изложеното означава, че за да е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за съответния данъчен годишен период, съответно подлежаща на облагане с данък върху доходите на физическите лица годишна данъчна основа, представляваща сумата, с която разходите на ревизираното лице надвишават приходите /доходите/ му, е необходимо да е установено отрицателно салдо между всички приходите, получени през годината и разходите, направени през годината, към края данъчния период, който съвпада със съответната година. В случая към 31.12.2007 г. видно от РД, органите по приходите са установили положително салдо в размер на 35 029.72 лв. или налични средства, които са взети предвид като начално салдо за 2008 г. Към 31.12.2010 г. също е установено положително салдо, което е в размер на 70 904.44 лв. С оглед на изложеното се налага извод, че незаконосъобразно органите по приходите са определили отрицателно салдо към края на двете години, което са възприели като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и като основа за облагане, в резултат на констатираното от тях отрицателно салдо за два месеца през 2007 г. и четири месеца през 2010 г. Незаконосъобразен поради това се явява и изводът на съда за доказано наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата на лицето против РА относно установените данъчни задължения за 2007 г. и 2010 г. и задължения за ЗОВ за същите години, като неправилно поради противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в посочените части. По отношение на определените с РА ЗО за 2009 г. решението на административния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Видно от мотивите на РА и констатациите в РД, те не се дължат върху допълнително определени с РА по реда на чл. 122 ДОПК доходи и в касационната жалба не се излагат доводи за незаконосъобразност на същото. С оглед изхода на спора дължимите разноски на ответника в първоинстанционното производство следва да бъдат определени съобразно отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят не е заявил претенция за разноски за това производство. В касационното производство същият не е представляван от адвокат, касационната жалба е подписана лично от него и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не се представят. Направени са от него разноски във връзка със заплатената държавна такса в размер на 5.00 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение