Определение № 654 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., в Затвора [населено място], против определение № 1953 от 04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1197/2025 г. по описа на Административен съд София област в частта му, с която му е отказано предоставянето на правна помощ за производството по делото. С доводи за неговата неправилност иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от него искова молба. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Съдебното производство пред Административен съд София област е образувано по искова молба на частния жалбоподател, именувана от него частна жалба, с която е предявен срещу Административен съд София-град иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. С исковата молба е отправено искане да бъде освободен от държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ от вида процесуално представителство за исковото производство. С обжалваното определение искането на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса е уважено. Искането за предоставяне на правна помощ е отхвърлено. За да постанови този резултат съдът е приел, че са изпълнени формалните критерии на чл. 23 от Закона за правната помощ, но е налице предпоставката по чл. 24, т. 1 от с. з. - предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца. Съдът се е позовал на служебно известна му информация за множество дела, образувани пред Административен съд София област, инициирани от К. – над 40 бр. за 2024 г., при което е обосновал извод, че ищецът е способен да осъществява лично защитата си в производството. Определението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Фактическото обстоятелство, възприето от административния съд и обосновало решаващия му извод да откаже предоставянето на правна помощ, не може да се подведе под хипотезата на чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ, изискваща изложение относно обстоятелството, дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Липсват мотиви в обжалваното определение, обосноваващи отказа на правна помощ на възприетото от съда основание, което е съществен порок на съдебния акт, който е самостоятелно основание за отмяната му и връщане на делото на същия съдебен състав, за ново произнасяне по молбата за предоставяне на правна помощ. При новото произнасяне, административният съд трябва да изследва релевантните обстоятелства, изискващи се от разпоредбите на ЗПП. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд