Определение № 1612 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на К. А. С. от гр.Пловдив, подадени чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ на 10.12.2025 г. и 30.12.2025 г., с вх.№ 1625 от 20.01.2026 г. по описа на ВАС, срещу „противоправно бездействие на Административен съд-Пловдив“ и срещу определение за прекратяване на административно дело, образувано по преписка № 1718644 от 19.10.2025 г. на НОИ. След изпълнение на дадените с разпореждания от 29.01.2026 г. на Председателя на Шесто отделение на ВАС указания във връзка с констатирани нередовности на частните жалби, частният жалбоподател е уточнил, че е подал частна жалба, с която оспорва определение № 9090 от 23.10.2025 г., постановено по адм.д.№ 2299/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което са оставени без разглеждане подадените от него жалби и е прекратено производството по делото. В уточнението излага съображения относно конкретните пороци на оспорения акт и иска да се отмени определение № 9090 от 23.10.2025 г., постановено по адм.д.№ 2299/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив и делото да се върне на същия съд за разглеждане на жалбите по същество. Ответникът по частните жалби – Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, чрез процесуален представител гл.юрк.К.Минкова, с писмени отговори от 15.01.2026 г. и 16.01.2026 г., е изразил становище за неоснователност на частните жалби. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частните жалби и направеното уточнение от частния жалбоподател, че напрактика оспорва определение № 9090 от 23.10.2025 г., постановено по адм.д.№ 2299/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив, приема следното: От данните по делото е видно, че по жалби на К. А. С. от гр. Пловдив с вх.№16981 от 15.10.2025 г., с вх.№17108/16.10.2025 г. и с вх.№17347/20.10.2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, против Разпореждане №151-008620-2/14.03.2024 г., Разпореждане №151-008620-5/01.04.2024 г. и Разпореждане №151-008620-6/09.04.2024 г., издадени от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловди е образувано адм.д. № 2299/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С определение № 9090 от 23.10.2025 г. по делото административният съд е оставил без разглеждане жалбите, прекратил е производството по делото и е изпратил жалбите на К.С. срещу оспорените разпореждания по подведомственост на Директора на ТП на НОИ-Пловдив за произнасяне по реда на чл.117 от КСО и чл.89, ал.2 от АПК. К.С. е сезирал Върховния административен съд с частна жалба от 11.11.2025 г., заведена в деловодството на ВАС с вх. № 23607 от 11.11.2025 г., по която е образувано адм.д. № 11752/2025 г. по описа на ВАС. С определение № 12976 от 16.12.2025 г. по делото, тричленен състав на ВАС е оставил в сила определение № 9090 от 23.10.2025 г., постановено по адм.д. № 2299/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Определението като окончателно е влязло в сила. При тези данни подадените от К.С. частни жалби от 10.12.2025 г. и от 30.12.2025 г., с вх.№ 1625 от 20.01.2026 г. по описа на ВАС, срещу определение № 9090 от 23.10.2025 г., постановено по адм.д.№ 2299/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив, следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а производството по делото - прекратено, на основание чл. 159, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 236 АПК, вр. с чл. 228 АПК, тъй като по това обжалване има влязло в сила съдебно определение. Воден от горното, Върховният административен съд, Шесто отделение