Определение № 3074 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2107/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. В. А. против определение № 1467 от 28.03.2024г. постановено по гр.д. № 1023/2024г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, с което е оставена без разглеждане молба от 04.07.2023г., подадена от частната жалбоподателка за отмяна на влязло в сила решение № 1700/03.04.2023г., постановено по гр.д. № 1083/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.08.2021г. по гр.д. № 12597/2020г. на Софийски районен съд, в частта, с която на основание чл. 49, ал. 1 от СК е прекратен с развод бракът между Е. Й. А. и Р. В. А., като дълбоко и непоправимо разстроен и е прекратено образуваното въз основа на нея производство пред ВКС. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за разглеждане на депозирана молба по същество. Отговор на частната жалба не е постъпил от ответника в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Четвърто отделение на ВКС е оставил без разглеждане молба на Р. А. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение по в.гр.д. № 1083/2022г. по описа на СГС, постановено по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК. За да остави без разглеждане подадената молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, сезираният състав на Върховния касационен съд се е позовал на изричната разпоредба на чл. 303, ал. 2 от ГПК недопускаща отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. В тази връзка съобразил, че е недопустима молба за отмяна на влязло в сила в решение, с което е постановен развод и без значение в тази насока е дали посочените в молбата обстоятелства покриват соченото от молителката основание за отмяна, както и дали тези обстоятелства са налице. Определението е законосъобразно. С решение от 27.08.2021г. по гр.д. № 12597/2020г. по описа на СРС по предявен от Е. Й. А. срещу Р. В. А. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК е прекратен с развод сключеният между страните на 28.08.2019г. граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак № 0007/28.08.2019г. на община – [населено място] дол, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа; постановено е на основание чл. 53 от СК жената да продължи да носи брачното си фамилно име А. и на основание чл. 56 от СК ползването на семейното жилище е предоставено на жената. С влязлото в сила на 03.04.2023г. решение на СГС, чиято отмяна се претендира, решението на СРС е потвърдено. Съгласно чл. 303, ал. 2 от ГПК не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод. Влязлото в сила решение за развод не само не може да бъде пререшавано, но не е допустима и отмяната му по реда на чл. 303 от ГПК. Без значение е дали посочените в молбата обстоятелства са основания за отмяна, както и дали тези обстоятелства са налице. В този смисъл Определение № 50387 от 5.10.2022г. по ч.гр.д. № 3273/2022г. на ВКС, III ГО; Определение № 106 от 12.02.2010г. по ч.гр.д. № 80/2010г. на ВКС, IV ГО и др. Ето защо като е оставил без разглеждане молбата на Р. В. А. като процесуално недопустима, Върховният касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение