Определение № 8579 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. С. против определение № 22787/08.06.2026 г., постановено по адм. дело № 4909/2026 г. по описа на Административен съд - София град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира същата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано след изпращане на делото по компетентност от СГС с определение № 5538/11.03.2026 г., постановено по гр. дело № 3967/2025 г. по искова молба с вх. № 42563/04.04.2025 г. на СГС, подадена от В. С. С., с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушения на Регламент /ЕС/ № 2016/679, в размер на 200 000 лева или 102 258,38 евро. С Разпореждане № 19354/19.05.2026 г. АССГ оставил без движение горепосочената искова молба и указал на С. в седемдневен срок от получаване на разпореждането да отстрани следните нередовности на иска: 1. Да посочи ответниците, против които предявява исковете, като посочи адрес и техен представляващ. Да посочи от кои обстоятелства извлича качеството на „администратор“ или „обработващ лични данни“ на  съответния ответник, като съобрази § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗЗЛД; 2. Да посочи от какво са причинени   вредите, които претендира да ѝ бъдат овъзмездени - от кои конкретно незаконосъобразни актове, действия и/ или бездействия на администратора или обработващия лични данни са нарушили правото на защита на личните данни и са произтекли претендираните вреди;   3. Да конкретизира в какво се изразяват претендираните неимуществени вреди, включително да уточни периода с начална   и крайна дата, за който се претендира процесната сума, 4. Да наведе точни и ясни фактически твърдения за естеството и интензитета на претърпените вреди, да посочи дата на увреждането; нарушението по отношение на кои лични данни твърди да е извършено, съгласно понятието по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД; 5. Да представи доказателства за наведените в исковата молба твърдения, както и доказателства, с които ще се доказват претендираните вреди; 6. Да уточни има ли заведено по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД производство пред Комисия за защита на личните данни във връзка с твърденията за незаконосъобразно разкриване и обработване на лични данни; 7. Да представи платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 5.11 евро по сметка на Административен съд  -  София-град. Изрично е указано на С., че при неизпълнение на дадените ѝ указания в срок или в цялост, исковата молба ще бъде върната. Горепосоченото разпореждането е връчено лично на В. С. С. на 22.05.2026 г. На 01.06.2026 г. с молба, подадена по пощата, В. С. поискала продължаване на срока за изпълнение на дадените ѝ от съда указанията с 20 дни поради заболяване. Въз основа на горното, административният съд приел, че съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В процесния случай молбата за продължаване на срока е подадена след изтичане на законния срок за отстраняване на нередовностите и без приложени към нея доказателства. На това основание съдът посочил, че молбата за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания не следва да бъда уважавана. Административният съд приел, че дадените с разпореждането указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба не са изпълнени в указания срок, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Подаването на искова молба до съда безспорно е процесуално действие на страната, което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание и приложения. Исковата молба следва да има съдържание и приложения, които съответстват на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/. В случай, че исковата молба не отговаря на тези изисквания, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в седмичен срок нередовностите й. Ако нередовностите не бъдат отстранени в законния срок, исковата молба се оставя без разглеждане, съответно се връща на подателя, а образуваното производство се прекратява (чл. 129, ал. 3 ГПК ). Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка, че въпреки дадените нарочни указания до С., коректно констатираните от първоинстанционния съд недостатъци на предявената от нея искова молба не са били отстранени нито в дадения от съда срок, нито към момента на постановяване на обжалваното определение. Те, впрочем, не са отстранени и с частната жалба. Правилно административният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателката за продължаване на предоставения 7-дневен срок за отстраняване нередовностите на подадената искова молба. Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В процесния случай, с молбата от 01.06.2026 г. – датата е видна от пощенското клеймо на плика, с който е подадена молбата, С. е посочила, че иска удължаване на срока за изпълнение на дадените указания с 20 дни поради заболяване, но няма приложени никакви доказателства, които да удостоверяват основателността на молбата ѝ. Съответно, така подадената молба не установява уважителна причина по см. на чл. 63, ал. 1 ГПК, както и правилно е приел административният съд, поради което искането на С. за продължаване на определения 7-дневен срок за отстраняване нередовностите на исковата молба е неоснователно. С оглед изложените съображения, Административен съд – София-град правилно е върнал исковата молба с вх. № 42563/04.04.2025 г. на СГС, подадена от В. С. С., с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушения на Регламент /ЕС/ № 2016/679, в размер на 200 000 лева или 102 258,38 евро, и съответно е прекратил производството по делото. Обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение