Определение № 1971 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2397/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Л. Д. чрез адв. В. против определение № 9803/20.05.2025 г. по гр. д. № 13300/2024 г. на Софийски градски съд, II - ж състав. С последното е допълнено решение № 2063/04.04.2025 г., постановено по цитираното гр. д., в частта за разноските като жалбоподателката е осъдена да заплати на „Частно основно училище Симеон Велики“ с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК сумата от 3 615 лв. – разноски за първата инстанция и сумата от 4 720 лв. – разноски за въззивната инстанция. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на определението и се иска същото да бъде отменено. Ответната страна – частно училище, чрез адв. Д. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК счита жалбата за неоснователна, а определението – за правилно и При служебната проверка на допустимостта на настоящото производство, съставът на Върховния касационен съд намира следното: Частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Производството по жалбата срещу определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд е обусловено от изхода на делото по основното производство – по касационната жалба на ищцата Д. срещу въззивното решение на СГС по гр. д. № 13300/2024 г. По тази жалба е образувано гр. д. № 2398/2025 г. по описа на ВКС, III г. о., което е приключило с постановяване на решение по чл. 290 ГПК от касационния съд. С него обжалваното въззивно решение е отменено изцяло и спорът е разрешен по същество с уважаване на предявените от Т. Д. против училището искове за защита срещу незаконно уволнение – по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, последната във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Произнасянето на касационния съд е обхванало и пререшаване на въпроса за отговорността за разноските в производството, които са възложени изцяло на ответника. Доколкото въззивното решение образува едно интегрално цяло вкл. с определението по чл. 248 ГПК за допълването му в частта за разноските, след отмяна на решението на второинстанционния съд от ВКС с решението по чл. 290 ГПК, отменено се явява и произнасянето в частта за разноските с това определение. Подадената против определението частна жалба е без предмет, процесуално недопустима е и следва да се остави без разглеждане като производството по нея се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,