Определение № 5263 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 269/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК Образувано е по молба вх. № 16583/15.09.2025г. от адвокат В. П., в качеството му на пълномощник на Ц. С. Е., за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, като в полза на молителя се присъди възнаграждение за процесуално представителство за касационното производство по реда на чл.38 от ЗА. В молбата се твърди, че по делото е представен договор за безплатна правна защита и съдействие с предмет процесуалното представителство на Ц. С. Е. пред всички инстанции до окончателното приключване на производството. Депозиран е писмен отговор по подадената от „Б.“ ООД касационна жалба, в който е направено искане за присъждане на разноски, но по него няма произнасяне. Наведен е довод, че такива се следват на страната по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода на правния спор. Ответникът „Б.“ ООД с писмен отговор, чрез адвокат Ч. П., оспорва молбата. Твърди, че с оглед крайния резултат по спора и недопускане на касационното обжалване по двете подадени жалби, не са налице предвидените в чл.78 от ГПК предпоставки за присъждане на разноски в производството, а същите следва да останат така, както са направени. В условие на евентуалност, ако съдът счете, че такива се следват на страните, навежда довод за липса на предвидените в чл.38 от ЗА предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение, доколкото по делото не са представени доказателства за затрудненото материално положение на страната. Прави възражение за прекомерност на заявеното възнаграждение с оглед обема на извършените процесуални действия. Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело №3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по правните въпроси: 1. „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“; 2. „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“. С оглед предметните предели на настоящото производство и обстоятелството, че отговорите на поставените въпроси са обуславящи за изхода на спора, съдът намира че на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение