Определение № 3467 от 24.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2516/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 260686/19.01.2026 г., подадена от Н. П. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., чрез процесуалния представител адвокат С. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 765/18.12.2025 г. по гр. д. № 3323/2024 г. на Върховния касационен съд, I г.о. В молбата за отмяна се прави и искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК. С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният по реда на чл. 42, буква „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН от П. Г. Б., починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от своя наследник по закон Н. П. Б., представлявана от своята майка и законен представител Д. П. С., срещу Д. Р. К. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 08.10.2008 г., изготвено от Я. Ф. Б., починала на 20.01.2016 г., при заявени твърдения, че същото не е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя, както и че не съдържа означение на точната дата, на която е било съставено (че е антидатирано), с което в полза на Д. Р. К. са завещани следните недвижими имоти: 1/6 ид.ч. от магазин в [населено място], [улица], състоящ се от магазинно помещение и стая до него, заемащ дясната част от жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 260 кв.м., съставляващо УПИ * - *, кв. 70 нов, стар 75, по плана на [населено място], централна градска част, ведно с избено помещение под магазина, от общ клозет и съответни общи части, съгласно чл. 38 ЗС и 1/12 ид.ч. от една магазия, ведно с избено помещение, етажа - салон, галерия и таван над нея, намираща се в [населено място], [улица], ведно с всички общи части, съгласно чл. 38 ЗС и дворното място, върху което е построена, цялото с площ 102 кв.м., съставляващо поземлен имот *, кв. 48 нов, 20 стар. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на влязлото в сила решение № 50061 от 27.06.2023 г. по гр. д. № 2875/2022 г. на ВКС, II г.о., което е постановено между същите страни, на същото основание и за същото искане. Излагат се съображения за противоречие на решение №765/18.12.2025 г. по гр. д. №3323/2024 на ВКС, I г.о. с трайно установената съдебна практика и се иска неговата отмяна. Ответникът по молбата за отмяна Д. Р. К., [населено място], чрез пълномощника адвокат Ц. Г., е подала писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е недопустима, евентуално - неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Така изложените от молителя обстоятелства не обосновават хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Съгласно ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска, е постановено по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК, след като е отменено въззивно решение, постановено след повторно разглеждане на делото от въззивния съд – резултат от постановеното по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК решение № 50061 от 27.06.2023 г. по гр. д. № 2875/2022 г. на ВКС, II г.о. Според молителя на това решение противоречи последващото решение по спора, предмет на настоящата молба за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 1 ГПК решението на въззивния съд, постановено при повторно разглеждане на делото от тази инстанция, подлежи на касационно обжалване. Предмет на проверка в производството по втората касация е било изпълнението от съда на процесуалните действия, указани в отменителното решение по чл. 293, ал. 3 ГПК. След като касационният съд е констатирал, че въззивният съд при повторното разглеждане на делото в нарушение на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК не е изпълнил задължителните указания, дадени с първото касационно решение, на основание чл. 295, ал. 2 ГПК е отменил въззивното решение и е дал ход на делото по същество. Производството, по което е постановено атакуваното решение, представлява продължение на производството по първото разглеждане на правния спор пред ВКС. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя наличие на противоречиви решения по тъждествено спорно право - предмет на две дела, а не различни решения, постановени при инстанционното разглеждане на делото, каквито се сочат в разглеждания случай. След като не са изложени коректни обстоятелства, обосноващи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, молбата за отмяна е процесуално недопустима, съгласно разясненията на цитираното по-горе тълкувателно решение, поради което не може да бъде допусната до разглеждане по същество. С оглед недопустимостта на молбата за отмяна, направеното в нея искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК не следва да бъде разглеждано. При този изход на производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, в полза на Д. Р. К. следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебни разноски от 1500 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.