Решение № 2130 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „М.Г Пропърти мениджмънт“ЕООД, чрез процесуален представител, против решение №3902/05.02.2025г., постановено по адм.д. №5206/2024г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на „М.Г Пропърти мениджмънт“ЕООД срещу Решение №ППН-02-317/2022г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението на АССГ да бъде отменено. Претендира разноски. Ответната страна- Ц. И. К., не изразява становище по касационната жалба.Не претендира разноски. Ответната страна- КЗЛД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмено становище. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Решение №ППН-02-317/2022г. от 18.01.2024г., постановено по жалба рег.№ППН-02-317/14.06.2022г. подадена от Ц. И. К., в административно производство по чл.38 ЗЗЛД, КЗЛД: 1.Оставя жалба №ППН-02-317/14.06.2022г. без уважение като неоснователна по отношение на камера №10, визирана в жалбата, както и по отношение на камери 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 13, 14, 15, и 16. 2.Обявява жалба №ППН-02-317/14.06.2022г. за основателна по отношение на камери 8, 9, 11, и 12 за нарушение на чл.5, §1, б“а“ и „в“ от Регламент ЕС 2016/679 (Общ регламент за защита на личните данни(ЕС) 679/2016 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г./ОРЗД, Регламента/). 3.На осн. чл.58, §2, б.“г“ от Регламент ЕС 2016/679 издава разпореждане на администратора - „М.Г Пропърти мениджмънт“ЕООД, да преустанови заснемането на чужди имоти и обществени пространства чрез препозициониране или прилагане на софтуерно замъгляване на камери 8, 9, 11, и 12. 3.Срок за изпълнение на издаденото разпореждане-едномесечен от влизането на решението в сила, след което да уведоми комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства. За да постанови обжалваното съдебно решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да допуснати съществени административнопроцесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целите на ОРЗД и ЗЗЛД. Съдът е счел, че в случая става въпрос за обработване чрез записване на личните данни на трети лица, попаднали в обхвата на видеонаблюдението на обществени места- улици, тротоар и имоти, върху които администраторът на лични данни няма вещни права, нито има някакви задължения, свързани с тях, и съответно основанията по чл.6, §1, б „а“-„д“ ОРЗД са неприложими. АССГ е приел, че наблюдението на улицата и прилежащия тротоар, както и на части от съседните имоти, не е пряко свързано с охраната на затворения жилищен комплекс, която следва да се ограничи до имотните му граници, следователно то се явява прекомерно и извършвано в нарушение на принципа на свеждане на обработването до минимално необходимото за постигане на целите на администратора- чл.5, §1, б.“в“ ОРЗД, а съответно и в нарушение на принципа за законосъобразно и добросъвестно обработване- чл.5, §1, б.“а“ ОРЗД. Решението на АССГ е правилно. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че след подаване на жалбата до КЗЛД, в образуваното производство по чл.38 ЗЗЛД, националният независим надзорен орган е провел процедурата при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в Глава пета, Раздел I АПК. АО е упражнил принципа на служебното начало е извършила цялостна проверка за защита на личните данни на собствениците в комплекса. Правилно съдът е приел за верни изводите на КЗЛД, обективиран в мотивите на оспорения акт, че в административното производство няма данни, обуславящи законосъобразност при обработването на лични данни от изградената система за видеонаблюдение по см. на чл.5, §1, б “а“ ОРЗД, относими към видеонаблюдение на обществени места и обекти чужда собственост, разположени извън апартаментния туристически комплекс, осъществявано в процесния случай от камери №8, 9, 11, и 12. Споделя се извода на АССГ, че в процесния случай не са налице доказателства за приложимост на основанието чл.6, §1, б.“е“ ОРЗД, а именно: обработването е законосъобразно когато е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Съобразно доказателствата по делото, легитимните интереси на администратора на лични данни-„М.Г Пропърти мениджмънт“ЕООД не включват наблюдение на територии извън имотните граници на затворения комплекс, каквито са улицата и прилежащия към нея тротоар и части от съседни имоти, а осъществяването на подобно наблюдение е недопустимо като нарушаващо принципа на „свеждане данните до минимум“, установен в чл.5, §1, б.“в“ ОРЗД. При горните данни правилно е заключението както на първостепенния съд, така и на надзорния орган, че „М.Г Пропърти мениджмънт“ЕООД - администратор на лични данни по см. на чл.4, §7 ОРЗД, в това качество трябва да обработва (по см. на чл.4, §2 ОРЗД) личните данни при спазване принципите, свързани с обработването на лични данни по чл.5 ОРЗД, вкл. за свеждане данните до минимум- личните данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, което обработване в процесния казус не е налице относно данните, получавани от камери №8, 9, 11, и 12, като за получаваната информация (касаеща лични данни) от тези камери съобразно доказателствата по делото не се установява по отношение администратора на лични данни да са налице другите условия за законосъобразно обработване по чл.6, §1, б.“а“-б.“д“ от Регламента. Не се кредитират доводите в касационната жалба. По отношение правомощията на КЗД да извършва проверки, включително и относно техния обхват, настоящият състав на осн. чл.221, ал.1, изр второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро (сто евро). По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение