Определение № 5424 от 23.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на “Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори” (“БАБТО”), “Телекабел” АД, “Скат ТВ” ООД и “Петком 2002” ООД, срещу Определение № 10303 от 25.03.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело № 1468/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на “БАБТО”, “Телекабел” АД, “Скат ТВ” ООД и “Петком 2002” ООД срещу Процедура BG-RRP-7.008 – “Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България, Инвестиция 1 “Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България” от Компонент 7 “Цифрова свързаност” от Националния план за възстановяване и устойчивост”, утвърдена от Министъра на транспорта и съобщенията (Процедурата BG-RRP-7.008); оставено е без разглеждане искането им за спиране на предварителното изпълнение на Процедурата BG-RRP-7.008; оставена е без разглеждане молбата на „Линейни мрежи“ ЕООД и „Нетбокс“ ЕООД за присъединяване към оспорването, алтернативно за встъпването им като заинтересовани страни и е прекратено производството по делото. Частните жалбоподатели (“БАБТО”, “Телекабел” АД, “Скат ТВ” ООД и “Петком 2002” ООД) чрез общия си процесуален представител адв. М. Емилова, считат обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че правилно е прието от съда, че Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездни средства по процедура чрез подбор за изпълнение на инвестиции от крайни получатели (Условия за кандидатстване) представляват общ административен акт, но неправилно е прието, че същите уреждат процедура за “директно предоставяне на БФП на конкретен бенефициер”. Сочат, че процедурата не е за директно предоставяне на БФП на конкретен бенефициер, а е от друг вид – този по чл. 25, ал.1, т. 1 Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) – за подбор на проектни предложения. Частните жалбоподатели твърдят, че разпоредбата на изречение второ на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, не касае процедурите за подбор на проектни предложения (по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, каквато е и настоящата), а евентуално само процедурите за директно предоставяне на конкретен бенефициер (т.е. по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ), поради което неправилно съдът приема, че срокът за обжалване на общия административен акт е 14 -дневен съгласно чл. 27, ал. 2, изр. последно ЗУСЕФСУ. Обосновават, че доколкото в Условията за кандидатстване никъде не е посочено, че те изобщо могат да се обжалват, нито в какъв срок и пред кой орган, то е приложима и разпоредба на чл. 140, ал. 1 АПК, според която срокът за обжалване се удължава на два месеца, който е спазен и жалбата е допустима. Частните жалбоподатели искат отмяна на обжалването определение и в частта, с която се оставя без разглеждане искането им за спиране на предварително изпълнение на обжалвания акт, без да сочат конкретни основания. Искат съда да се произнесе по същество на направеното искане. Относно искането на „Линейни мрежи“ ЕООД и „Нетбокс“ ЕООД, частните жалбоподатели сочат, че същото е изцяло допустимо и необосновано и в разрез със закона е оставено без разглеждане. Искат отмяна на обжалваното определение в цялост, произнасяне по направеното искане за спиране и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират присъждане на разноски. Ответната страна – ръководителят на Структурата за наблюдение и докладване (СНД), изразява становище за неоснователност на частната жалба. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита частната жалба за частично допустима – подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна в допустима ѝ част. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд приема, че подадената от посочените по-горе субекти жалба срещу Условията за кандидатстване е недопустима, тъй като същата е депозирана извън предвидения 14-дневен преклузивен срок. Приема, че оспореният акт представлява такъв по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ, спрямо който е приложим срокът по чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Заключава, че срокът не е спазен, поради което жалбата е недопустима за разглеждане. Съдът приема също, че с оглед установената недопустимост на оспорването и искането за спиране на предварително изпълнение на акта не подлежи на разглеждане като недопустимо. Съдът се произнася и по искането за присъединяване към оспорването на „Линейни мрежи“ ЕООД и „Нетбокс“ ЕООД като приема, че не могат да бъдат конституирани като жалбоподатели, тъй като жалбата им е подадена след преклузивния за това срок, а доколкото и първоначалната жалба е счетена за недопустима не могат да бъдат конституирани и като заинтересовани страни. По тези съображения тричленен състав на Административен съд София-град оставя без разглеждане жалбата и молбата за спиране на предварително изпълнение на Процедурата BG-RRP-7. 008 на „БАБТО”, “Телекабел” АД, “Скат ТВ” ООД и “Петком 2002” ООД; оставя без разглеждане искането за присъединяване към оспорването на „Линейни мрежи“ ЕООД и „Нетбокс“ ЕООД и прекратява производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно по съображения, различни от изложените в частната жалба. Първоначалната жалба по доста противоречив начин очертава предмета на делото като не е безспорно дали същата е насочена срещу Процедура BG-RRP-7.008 – “Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България, Инвестиция 1 “Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България” или срещу Условията за кандидатстване (изцяло или частично). В такъв случай волята на жалбоподателя следва да се изведе от петитума на жалбата, където е посочено, че се иска отмяна на общия административен акт – Условия за кандидатстване, макар следващото искане е да се върне „Процедурата“. Иска се спиране на предварителното изпълнение на Условията за кандидатстване и „Процедурата“ и присъждане на разноски. Съдът с Разпореждане № 4857/12.02.2025г. дава указания на жалбоподателите за уточнение - кой административен акт оспорват, за срока на упражняване правото на жалба, редовността на упълномощаването и обосноваване на правния им интерес. Жалбоподателите с молба от 24.02.2025 г. изпълняват указанията и от нея става ясно, че те възприемат „Процедурата“ като синоним на „Условията за кандидатстване“, но именно последните оспорват и считат за общ административен акт, който ги засята пряко, тъй като препятства възможността им да подадат предложение за изпълнение на инвестиция, а техният предмет на дейност е именно в сферата на електронните съобщения и цифровата инфраструктура. В обжалваното съдебно определение съдът следва логиката от уточняващата молба на жалбоподателите и използва понятията „Процедура“ и „Условията за кандидатстване“ като синоними като излага мотиви в обстоятелствената част на определението относно Условията за кандидатстване като вид административен акт и срока за неговото оспорване съгласно ЗУСЕФСУ, а в диспозитива си оставя без разглеждане жалба срещу Процедура BG-RRP-7.008 – “Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България, Инвестиция 1 “Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България”. Такова смесване на понятията не следва да се толерира, тъй като не отговаря на правния им смисъл. „Процедура“ е нормативно определената последователност за извършването на конкретни правни и фактически действия за постигането на целен резултат. В случая Процедура BG-RRP-7.008 е част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който е политически документ и като такъв не подлежи на обжалване. Тази „Процедура“ следва да бъде изпълнена посредством различни инвестиции отново посочени в НПВУ, а самите инвестиции следва да се реализират от СНД чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели, които не са изрично посочени в НПВУ или чрез директно предоставяне на средствата на конкретни крайни получатели за изпълнение на инвестиции в НПВУ. Изводът се налага при анализ на разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал.2 от Постановление № 114/08.06.2022г. на Министерски съвет за определяне детайлните правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановява е устойчивост (ПМС № 114/08.06.2022 г.). Именно това е нормативният акт, който определя правилата за изпълнение на инвестициите по НПВУ. Следователно доколкото жалбата е насочена срещу Указанията за кандидатстване за получаване на средства от Механизма за възстановява и устойчивост чрез НПВУ, то приложимият закон е ПМС № 114/08.06.2022 г., а не ЗУСЕФСУ, както неправилно приема съдът. Съгласно чл. 32 ПМС № 114/08.06.2022 г. „административните актове, издадени в производства по това постановление, се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Издаването на Указанията за кандидатстване за получаване на средства от Механизма за възстановява и устойчивост чрез НПВУ е възложено на ръководителя на СНД съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ПМС № 114/08.06.2022 г. Цялата разпоредба е посветена на реда за издаване на този вид документи, поради което от нейното съдържание следва да се изведе извод, какъв е видът на издадения акт. В чл. 5, ал. 9 ПМС №114/08.06.2022 г. е посочено, че за неуредените въпроси в производството по издаване на документите по ал. 1 се прилагат глава пета, раздел втори от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Глава пета, раздел втори от АПК определя правилата при издаването на общи административни актове. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорените Указания за кандидатстване са общ административен акт. Неправилно обаче, съдът приема, че този характер на акта следва от чл. 26 ЗУСЕФСУ и съответно този закон е приложим. След като Условията за кандидатстване са административен акт, който се издава в производство по ПМС № 114/08.06.2022 г., то подлежат оспорване по реда на АПК съгласно чл. 32 ПМС № 114/08.06.2022 г., а предвид вида на акта, то е приложим реда по глава девета, раздел втори – оспорване на общи административни актове от АПК. В тази връзка основателен е доводът от частната жалба, че срокът за оспорване е регламентиран в чл. 179 АПК и е едномесечен от съобщението за издаването им или 14-дневен от отделените съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. В случая са налице данни, че жалбоподателите не са участвали в производството по издаване на акта, поради което за тях се прилага едномесечният срок от съобщението за издаването на акта. Няма спор между страните, че актът е оповестен на 10.01.2025 г. на интернет страницата на СНД и информационната система ИСУН и от тази дата тече срокът по чл. 179 АПК, съответно за жалбоподателите изтича на 10.02.2025 г. Жалбата им е подадена на 07.02.2025 г., следователно своевременно е упражнено правото на жалба, поради което последната е допустима за разглеждане. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което не съответства на материалния закон и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно чл. 180, ал. 1 и 2 АПК вр. чл. 32 ПМС № 114/08.06.2022 г. оспорването на Условията за кандидатстване не спира изпълнението им, а последното може да бъде спряно от съда по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 АПК. Настоящите частни жалбоподатели са направили искане за спиране на предварително изпълнение на Указанията за кандидатстване като с молбата си от 24.02.2025 г. (л. 291 - 299 от първоинстанционния дело) са посочили в какво се изразява значителната или трудно поправима вреда от изпълнението на акта. Искането по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 АПК е допустимо само в рамките на висящ съдебен спор по законосъобразността на издаден административен акт, чието предварително изпълнение засяга правата и/или интересите на жалбоподателя, но само въз основа на нови обстоятелства. Този извод се налага от началото на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК – „при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия“. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като е преценил първоначалната жалба като недопустима за разглеждане, то недопустимо е и искането по чл. 166 АПК. След като изводът за недопустимост на първоначалната жалба е преценен от касационния съд за несъответен на материалния закон и жалбата ще бъде върната на съда за продължаване на съдопроизводствените действия, то част от тези действия включват и произнасянето по направеното искане за спиране на предварително изпълнение на акта. Настоящият съд не може да се произнесе по същество на направеното искане, както се иска в частната жалба, тъй като така би лишил страните от една инстанция. Не е направено ново акцесорно искане по реда на чл. 166 АПК, което да преценява извън искането за отмяна на обжалваното определение. Недопустима е частната жалба на “БАБТО”, “Телекабел” АД, “Скат ТВ” ООД и “Петком 2002” ООД в частта й относно неправилността на обжалването определение, в частта с което е оставянето без разглеждане на искането за присъединяване към жалбата на „Линейни мрежи“ ЕООД и „Нетбокс“ ЕООД. Доколкото тези дружества считат, че издаденият административен акт ги засяга неблагоприятно, те на основание чл. 182 ,ал. 3 АПК вр. чл. 32 ПМС № 114/08.06.2022 г. действително могат да се присъединят, ако докажат правен интерес, но определението, с което искането им е оставено без разглеждане може да бъде обжалването само от тях, тъй като тяхно е засегнато право. Страните в процеса, дори да имат едни и същи интереси, могат да упражняват само собствените си права и за ги защитават чрез жалба, но не могат чрез жалба за защитават правата на други самостоятелни субекти. В този смисъл частната жалба, поставила начала на настоящото производство, в частта ѝ относно искане за отмяна на определението, в частта, с която е оставено без разглеждане искането на „Линейни мрежи“ ЕООД и „Нетбокс“ ЕООД за присъединяване към оспорването е недопустимо за разглеждане и тази част настоящото производство следва да бъде прекратено. С оглед изложеното обжалваното определение е неправилно в частта му, с която са оставени без разглеждане жалбата на “БАБТО”, “Телекабел” АД, “Скат ТВ” ООД и “Петком 2002” ООД срещу Условията за кандидатстване и искането им за спиране на предварително изпълнение оспорения акт и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение