Определение № 455 от 23.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 930/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С Разпореждане № 800 от 10 октомври 2025 г. съдията-докладчик от Районен съд – Силистра е прекратил производството по н.а.х.д. № 723/25 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да се произнесе по жалбата на „В. ЕАД – клон С.“ срещу наказателно постановление, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Русе, е Районен съд - Русе. Като съобрази изложеното в разпореждането и материалите в делото настоящият съдебен състав прие следното: В Районен съд - Русе е било образувано производство по реда на чл. 59 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съдът, обсъждайки направено пред него с писмена молба възражение за местната подсъдност, приел, че делото е подсъдно на Районен съд – Силистра. Становището си мотивирал с констатацията, че нарушението било извършено на територията на предприятието на наказания търговец в с. С., област Силистра. Поради това делото било изпратено за разглеждане от районния съд там. Съдията-докладчик от Районен съд – Силистра не споделил предните съображения и изразил позицията си, че местно компетентният за разглеждането на делото съд е именно този в гр. Русе, доколкото в обстоятелствената част на наказателното постановление за място на приписаната административна простъпка бил посочен фуражен завод в с. Б., община С. п., област Русе. ВКС намира, че делото е местно подсъдно на Районен съд – Силистра. В несъмнено приложимото правило на чл. 59, ал. 1 ЗАНН е предвидено, че актовете по чл. 58д, сред които попада наказателното постановление, подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд. Това принципно положение е отчетено и от двата спорещи съда, но докладчикът от Районен съд – Силистра е интерпретирал непрецизно отразеното в наказателното постановление за местоизвършването на нарушението. Видно от съдържанието на документа, на юридическото лице, в качеството му на работодател, е наложена санкция за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда – за неизпълнение на принудителна административна мярка. Последната, съобразно отразеното в постановлението, е представлявала дадено задължително предписание с протокол за извършена проверка с обект на контрол фуражен завод в с. Б.. Мярката, подлежаща на изпълнение, се е отнасяла до заплащане с увеличение на положен от работник в предприятието труд в официален празничен ден. В наказателното постановление, данните от което са релевантни за определянето на подсъдността, е отбелязано, че нарушението – неизпълнение на приложена принудителна административна мярка - е констатирано при извършена документална проверка в сградата на дирекцията в гр. Русе, но не и че е извършено там или пък в проверявания преди обект. Естеството на твърдяното нарушение сочи на реализирането му чрез бездействие, защото се твърди, че работодателят е трябвало, но не е изпълнил принудителната административна мярка. Релевантният за възникването на административно-наказателната отговорност факт е именно неизпълнението на даденото задължително предписание, а не съдържанието на последното. Санкцията е наложена за това, а не защото не е изплатено възнаграждението. В този смисъл не е релевантно мястото, на което работникът е полагал труд, определящо местозаплащането на труда му. Отделен е въпросът, че организацията по заплащане на дължимото възнаграждение, изискваща активното поведение на работодателя, се реализира по седалището на същия. Мястото на осъществяване на нарушение чрез бездействие е мястото, където бездействалият е следвало да има активно поведение - да изпълни предписанието. В конкретния случай това е местонахождението на седалището на юридическото лице, което е адресат на предписанието и в чиято управленска сфера на действие попада задължението за изпълнение на наложената принудителна мярка. В същия смисъл - Определение № 82 от 20.10.2008 г. по ч. н. д. № 405/2008 г., второ н. о. на ВКС; Определение № 174 от 28.11.2013 г. по ч. н. д. № 2154/2013 г., второ н. о. на ВКС; Определение № 173 от 28.11.2013 г. по ч. н. д. № 2107/2013 г., второ н. о. на ВКС. Тъй като седалището на санкционираното дружество е в област Силистра, делото следва да бъде разгледано от районния съд там. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение