Решение № 8492 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2010 г.

Решение № 8492 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Алекс 9006" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "Пловдив" № 15, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя Александър Тодоров Александров, против Решение № 2225 от 23.12.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2262 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 030900792/15.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 418/30.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 01 и 03.2008 г. са определени задължения ДДС за внасяне и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод относно невъзможността за внасяне на сумите съответно 40 000 и 50 000 лв. на 01.01 и 01.03.2008 г. лични средства на управителя в касата на дружеството. Без основание не е прието наличие на начално салдо в размер на 28 577,81 лв. към 31.12.2007 г. в касата на дружеството. Иска се отмяна на решението и на РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: При ревизията е констатирано, че декларираните от ревизираното лице доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние - основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по посочения особен ред. Определянето на данъчната основа е извършено при прилагане на принципа на паричния поток, като основата е определена като разлика между получените приходи и извършените разходи. Взети са предвид и констатациите на ревизионен акт, издаден на едноличния собственик на дружеството Александър Тодоров Александров. За 2006 г. към 01.01. са установени налични парични средства в размер на 71 785,73 лв. в т. ч.; парични постъпления 284 611 лв. /от които 95 100 лв. възстановени от дружеството/. Извършените разходи през 2006 г. са в размер на 247 225 лв.. Прието е, че към 31.12.2006 г. наличните парични средства са в размер на 109 171,03 лв., представляващи начално салдо към 01.01.2007 г. За 2007 г. са установени парични постъпления в размер на 406 370 лв., от които 40 000 лв. възстановени от дружеството. За същия период дружеството има разходи в размер на 544 118,84 лв., в т. ч. предоставени от дружеството заеми на стойност 496 885 лв. Разликата в размер на 28 577,81 лв. е приета за недеклариран приход, подлежащ на облагане по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Представителят и едноличен собственик на ревизираното лице е твърдял, че по споразумение от 16.06.2005 г. е получил сумата 150 000 лв. от своята майка Славка Александрова Николова в качеството си на законен представител на своите деца. Органите по приходите, проверявайки възможността на предоставящото средствата лице да ги предостави, са установили, че то не е разполагало с такава сума, предвид представените копия на спестовни книжки; приели са, че реалното предаване на сумата не е доказано, а и че от основанието за даването на паричната сума в споразумението не може да се направи извод, че тези средства са били дадени на Александров, за да ги даде в заем на собственото му дружество. Така, ревизиращите са приели, че постъпилите в касата на дружеството към 1.01.2008 г. 40 000 лв. и тези, постъпили в същата каса на 1.03.2008 г. в размер на 50 000 лв., /общо 90 000 лв./, са с неустановен произход, представляват недекларирани приходи и подлежат на облагане по ЗДДС като са определени задължения съответно 6 666,67 лв. и 8 333,33 лв. главници съответно за дан. периоди м. 01 и 03.2008 г., общо 15 000 лв. главница и 1 521,80 лв. лихви. Съдът е възприел изцяло фактическите и правни констатации на ревизиращите. Решението му е обосновано на събраните по делото доказателства. С влязъл в сила ревизионен акт на физическото лице едноличен собственик на капитала на ревизираното лице е установено отрицателно салдо на изготвения баланс на касовата наличност към 31.12.2007 г. т. е. превишаване на разходите над приходите в размер на 28 577,81 лв., която сума е приета за недеклариран приход на физическото лице и е обложена по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Неоснователно е касационното оплакване, че облагането на тази сума я превръща в разполагаема към 31.12.2007 г. Това е така, защото тя представлява разлика между разходите и приходите на ревизираното лице за 2007 г. и с нея се уравняват сумите на направените разходи на декларираните и недекларирани приходи и доколкото така е използвана за извършването на разходите няма как да е разполагаема към посочения момент. Обосновани са фактическите изводи на съда и относно недоказването на даването на сумата 150 000 лв. от майката на собственика на капитала на ревизираното дружество. Простото твърдение на лица в такива близки отношения за даване на посочената парична сума не е достатъчно, за да се приеме даването на сумата, още повече при недоказване на възможността на лицето да е разполагало с такава сума. Установените при ревизията размери на спестени средства от майката на лицето и съпруга й са в много по-малък размер и не могат да обосноват извод за разполагаемост на сумата на подобна немалка стойност. Отделно от това, в хода на ревизията ревизираният търговец е декларирал, че е получил парични средства на заем от своята майка, което противоречи на по-късните му обяснения, както и на събраните гласни доказателства. Съдът е обсъдил оплакването на ревизираното лице, повторено и в касационната жалба, за несъобразяване на сумата 40 446,35 лв., върнати на Александров с протокол от 26.10.2005 г. по следствено дело на Окръжна следствена служба Търговище. Най-напред, по никакъв начин не е доказано, че сума, притежавана от физическото лице към посочения момент е съхранявана от него до 01.01.2008 г. и именно тази сума е внесена в касата на ревизираното дружество на посочената дата. После, при ревизията на физическото лице Александров, при наличие на посочена налична сума тя би следвало да е била декларирана и съобразена при установяване на отрицателното салдо към 31.12.2007 г. Да се преизчислява паричния баланс на физическото лице за 2005 г. с посочената сума означава да се ревизират констатациите на влезлия в сила РА на физическото лице и в крайна сметка да не се зачита стабилитета на влезлия в сила РА. В заключение, съдът обосновано е приел, че констатациите на РА, ползващи се с презумптивна доказателствена сила, не са опровергани от жалбоподателя в хода на оспорването на акта и доколкото няма оплаквания относно основанието и размера на извършеното облагане, то е потвърдено законосъобразно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение