Определение № 282 от 05.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2813/2018 г.

По делото е постъпила молба от П. П. И.,чрез адв. А. Ц. с искане на основание чл.629, ал.1 ГПК да се отправи преюдициално запитване до С. по настощето дело в случай ,че по въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване съгласно определението от 04.12.2018г по чл. 288 ГПК, се възприеме тезата на насрещната страна в спора ,че процентът трайно намалена работоспособност от общо заболяване ,включен по ЕР на ТЕЛК, обуславя намаляване на обезщетението за пропусната полза по чл. 200, ал.3 КТ с този процент ,след като в нормата това не е предвидено .Поддържа се, че възприемането на подобно разрешение ще бъде в нарушение на чл. 4,11,14,15, чл.30 и част V от Европейската социална харта, същевременно ще противоречи на Конвенцията за правата на хората с увреждания ,ратифицирана у нас със закон. Ответникът е депозирал становище, с което възразява и оспорва необходимостта от отправяне на записване до Съда на Европейския съюз. Настоящият състав на ВКС ,ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за отправяне на запитване до С., тъй като нито посочените международно - правни актове и нормите в тях, нито сочената проблематика в тезата на защитата засягат тълкуването на такава норма, или акт на общностното право,което едновременно да е от компетентност на Съда на Европейския съюз и да е от значение за правилно решаване на делото( чл.628 ГПК) в зависимост от едно преюдициално заключение на С.,макар ЕС да е страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. С. е приел и Директива 2000/78/ЕО за равно третиране на хора с увреждания в работна среда, тълкувана от С. като акт на общностното право. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.