Определение № 406 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на Д. С. Д., [населено място], подадена от представителя му адвокат В. К., срещу определение от 28.02.2013 г. по гр. дело №1261/2012 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата му за възстановяване на срока за обжалване на въззивно решение от 26.07.2012 г. по гр. дело №1261/2012 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Ответникът Н. м. „З. и х.”, [населено място], не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че съобразно разпоредбата на чл.45 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Твърденията за възникнали трудности при осъществяване на връзката между представител и представляван, поради липса на информация за адреса на последния, непритежаване от същия на мобилен и стационарен телефон и напускане на последната месторабота, не са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.