Определение № 495 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 303/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Г., чрез процесуален представител, срещу Определение № 50312 от 08.12.2022г. по т.д. № 823/2022г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявени от жалбоподателката искове с правно основание чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА за отмяна на Решение № 397 от 24.08.2012г. по в.а.д. № 397/2012г., постановено от „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, [населено място]. Ответникът по частната жалба „Профи Кредит България“ЕООД – ответник в производството, депозира отговор, с който излага съображения за нейната неоснователност. Оплакванията в частната жалба са за неправилност на извода на съда, че ищцата не е наследник на Ж. Й. М., осъдена с арбитражното решение, предмет на иска за отмяна. Изложени са съображения, че неправилно съдът е обсъдил само документи, намиращи се в изпълнително дело № 20138480400742 по описа на ЧСИ Р. А., по което ищцата Г. не е била конституирана като наследник, нито е твърдяла подобни факти и обстоятелства. Сочи, че още с исковата молба е посочила, че е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20199290401909 по описа на ЧСИ Н. К., която е представила в изпълнение указания на съда и от която се установява конституирането й в посоченото изпълнително дело като наследник на длъжника по арбитражното решение Ж. Й. М.. Поддържа също така, че ответникът не е оспорвал процесуалната й легитимация и качеството й на наследник, като каквато е конституирана по негово искане в изпълнителното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от частния жалбоподател доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. За да прекрати производството по делото съставът на ВКС е приел, че ищцата не установява качеството си на правоприемник на Ж. Й. М. – в нито едно от съдържащите се по приложеното изп. дело № 20138480400742 по описа на ЧСИ Р. А. удостоверения за наследници, издадени от [община], Д. С. Г. не фигурира като наследник на Ж. Й. М. – нито като нейн пряк наследник, нито като наследник на някой от преките й наследници. По съображения, че ищцата не е правоприемник на Ж. Й. М., съставът на ВКС е стигнал до извода, че ищцата не е обвързана от силата на пресъдено нещо на процесното арбитражно решение и за нея не е налице правен интерес да атакува същото. Определението е неправилно. Съгласно правилото на чл.47, ал.1 ЗМТА процесуално легитимирана да иска отмяна на арбитражно решение е страната по арбитражното производство. При твърдение в исковата молба, че ищцата е наследник по закон на осъдената с арбитражното решение страна, качеството й на наследник обуславя процесуалната й легитимация, съответно правото й на иск по чл.47 ЗМТА. Процесуалната легитимация е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. При преценка в рамките на служебната проверка, че от събраните по делото доказателства не се установява качеството на ищцата на наследник на Ж. Й. М., страна по арбитражното решение, съдът е следвало да събере доказателства за това обстоятелство чрез даване на указания на ищцата или служебно. Доколкото по делото няма данни за указания в посочения смисъл, изводът за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес, е незаконосъобразен. Поради изложените съображения определението следва да бъде отменено, като делото се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,