Определение № 227 от 14.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 878/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. С молба с вх. на ВКС № 6023/13.07.2022 г., подадена от „Техно Строй България“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, касатор в производството по т.д. № 878/2021 г. по описа на ВКС, е заявено искане за освобождаване на сумата от 36 340 лв., внесена по сметка на ВКС като обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Искането е мотивирано с твърдение, че обжалваното пред касационната инстанция осъдително въззивно решение е отменено, поради което обезпечителната нужда е отпаднала. От направената на 29.07.2022 г. справка в счетоводството на ВКС, обективирана в приложена по делото служебна бележка от същата дата, се установява, че сумата в посочения по-горе размер се намира по специалната сметката за обезпечения и гаранции на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира молбата за неоснователна, поради следното: С определение № 117 от 12.03.2021 г. по ч.т.д. № 540/2021 г. по описа на ВКС е спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 10014 от 08.01.2021 г. по в.т.д. № 532/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 2196 от 04.12.2019 г. по т.д. № 2315/2018 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав. С последното решение дружеството касатор, настоящ молител, е осъдено да заплати на [община] сумата 25 722.36 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на появили се в гаранционните срокове недостатъци в монтирани осветителни тела, изпълнени по договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2014 г. по проект „Реконструкция и изграждане на ефективно енергоспестяващо и екологично улично осветление“ на [населено място], [населено място] поле, [населено място] и [населено място] бърдо, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. С решение № 69 от 22.06.2022 г., постановено по настоящото търговско дело, касационната жалба е уважена, обжалваното въззивно решение е отменено като неправилно – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Тези фактически данни по делото и процесуалното правило на чл. 282, ал. 5 ГПК, според което в разглежданата хипотеза на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК внесеното обезпечение се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено с окончателен акт, дават основание да се приеме, че в настоящия случая молбата следва да бъде оставена без уважение. Целта на внесеното обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е да гарантира удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане, а съгласно общото процесуално правило на чл. 402, ал. 2 ГПК внесеното обезпечение се освобождава едва след отпадане на причината, заради която е допуснато. В случая тази причина, с оглед изричната разпоредба на чл. 282, ал. 5 ГПК, не може да се счете за отпаднала към момента на подаване на настоящата молба. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 69 от 22.06.2022 г. по т.д. № 878/2021 г. по описа на ВКС наистина е отменено подлежащото на изпълнение въззивно решение № 10014 от 08.01.2021 г. по в.т.д. № 532/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 2196 от 04.12.2019 г. по т.д. № 2315/2018 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, но висящността на делото пред въззивния съд е възстановена, т.е. производството по същото нито е прекратено, нито заявената срещу молителя осъдителна искова претенция е отхвърлена с окончателен съдебен акт. Поради това и основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС не се явява отпаднало. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение