Определение № 2175 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5217/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. М. и Н. М. Д. чрез общия им пълномощник адв. Д. против решение № 461 от 17.08.2023 г. по гр. д. № 273/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Ответниците А. М. И. и В. Х. И. чрез техния пълномощник адв. Н. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери служебно допустимостта на производството, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Предмет на касационна проверка е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 191 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 680/2021 г. на Районен съд – Свищов и като краен резултат са отхвърлени предявените от Д. М. М. и Н. М. Д. срещу А. М. И. и В. Х. И. искове с правно основание чл. 40 ЗЗД (а не както е приел въззивния съд по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД) - за обявяване за недействителни договори за покупко - продажба на недвижими имоти (земеделски земи), оформени съответно в нотариален акт № .../.. г. (за продажбата на две ниви) и № ../.. г. (за продажбата на 6 ниви и 1 лозе), и двата на И. А. – нотариус с рег. № 295 на НК, по които ответникът И. като пълномощник на продавачите – негови майка, респ. баща е продал на себе си имотите, поради споразумение във вреда на представлявания, тъй като продажбите са извършени по цена от около 10 пъти по - ниска от пазарната цена. Касае се за претенции за нищожност на договори, сключени от представител при договаряне сам със себе си, поради нарушение на добрите нрави, изискващи представителят да не договаря във вреда на представлявания. С първия от посочените нотариални актове № ../06.06.2017 г. са продадени два земеделски имота, а с нотариален акт № ../06.06.2017 г. – седем. Макар документа (нотариалния акт), който материализира продажбените сделки да е един, то техният брой по първия нотариален акт е две, а по втория – седем, доколкото прехвърлянето на всеки отделен имот, по естеството си е самостоятелна сделка. Предявените искове с правно основание чл. 40 ЗЗД са оценяеми по смисъла на чл. 68 ГПК. Цената на иска съгласно чл. 68 ГПК се определя от паричната оценка на предмета на делото. По правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на искове за съществуване, в това число и за прогласяване недействителност на договор (както в случая), за унищожаване, разваляне или сключване на окончателен договор, е стойността на договора. Когато договорът има за предмет вещни права върху имот, размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. от данъчната оценка. Процесните земеделски имоти, предмет на атакуваните прехвърлителни сделки са със следните данъчни оценки, към датата на предявяване (според приложеното удостоверение за данъчна оценка на [община], от 05.02.2021 г. – л. 24 от кориците на първоинстанционното дело): 697. 70 лв. и 631. 90 лв. (за имотите по сделките, обективирани в нот. акт № 41/2017 г.) и съответно 1 716. 20 лв., 2 472. 70 лв., 1 135. 10 лв., 2 205. 90 лв., 613 лв., 103. 20 лв. и 348. 20 лв. (за земеделските имоти по сделките, материализирани в нот. акт № ../2017 г.). Налага се, че всеки от предявените искове по чл. 40 ЗЗД за прогласяване недействителност на описаните договори за покупко – продажба на конкретен имот, е с цена под 5 000 лв. (чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК) и този въпрос не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК, а делото с описания предмет е гражданско. Доколкото се касае за обективно съединени искове сборът от цената на всички претенции е без значение за определяне на родовата и функционалната им подсъдност (така определение № 4443 от 23.12.2022г. по ч. гр. д. № 4758/2022г. и определение № 124 от 23.04.2020г. по ч. гр. д. № 836/2020г., и двете на IV г.о. на ВКС, определение № 755 от 11.11.2019 г. по гр. д. № 1713/2018 г. на III г.о. на ВКС и др.). С оглед на изложеното, производството по разгледаните искови претенции е двуинстанционно – предвид на изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела. С постановяване на въззивното решение по тези искове е изчерпан инстанционния контрол. Затова касационната жалба, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане Предвид изхода на делото, касаторите дължат на ответниците (по жалбата и по исковете) заплащане на сторените от последните и своевременно поискани разноски за настоящото производство. Те съставляват разход за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. от всеки един от двамата ответници и този факт се установява от приложените договори за правна защита и съдействие, в които вписването за плащане на сумата в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.