Решение № 4281 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 553/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ай тръст" ЕООД, ЕИК 203508899, представлявано от управителя И. Ш., чрез юрк. С. Сталева, срещу решение № 10400/21.11.2025 г. постановено по адм. дело № 1751/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС Пловдив), с което по жалба на С. А. М. е отменен отказ, обективиран в писмо от 30.07.2025 г., по заявление от 01.07.2025 г. за предоставяне на достъп до личните й данни, ведно с копия от документи, в които се съдържат лични данни. Решението се обжалва като неправилно – противоречащо на материалноправните разпоредби и постановено в нарушение на процесуалните правила. По съображения, подробно развити в касационната жалба, се иска отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. По делото е постъпила и молба с правно основание чл.176а АПК за изменение на решението в частта за разноските, с която се иска намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – С.А. М., чрез процесуалния си представител, в отговор на касационната жалба, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Молбата за изменение на решението в частта за разноските намира също за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения: С обжалваното решение АС - Пловдив е отменил постановения от "Ай тръст" ЕООД отказ, обективиран в писмо от 30.07.2025 г., по заявление от 01.07.2025 г. подадено от С. А. М. за предоставяне на достъп до лични данни, ведно с копия от документи, в които се съдържат лични данни на заявителя и е върнал административната преписка на "Ай тръст" ЕООД за ново произнасяне, в едномесечен срок. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 01.07.2025 г. жалбоподателката, чрез адв. Цонев, е изпратила по електронна поща, подписано с електронен подпис, заявление до "Ай Тръст" ЕООД като администратор на лични данни, с което е изискала, на основание Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, копие на личните й данни, които са в процес на обработване, по смисъла на чл.15, §3 от Регламента, както и да се предоставят всички копия на документи, в които се съдържат лични данни, договори за кредит, договор за цесия и други. В отговор на подаденото заявление, на 30.07.2025 г., по електронната поща, е постъпил отговор, подписан от длъжностно лице по защита на данните при „Ай тръст“ ЕООД, в който се съдържали позициите на дружеството във връзка с механизма на обработка на лични данни при сключването на договори за кредит, както и преповтаряне на информацията от Политиката за защита на личните данни на дружеството. По отношение на конкретните лични данни на субекта на данни, които дружеството обработва, е посочено, че обработваните от дружеството данни са трите имена, ЕГН, снимка, номер на лична карта, деклариран постоянен и настоящ адрес, телефон за контакт, посочвани от субекта електронни форми за контакт. Направено е и пояснението, че тези лични данни са предоставени доброволно от субекта на данни при подаване на заявление за сключване на договор за кредит, както и е посочен адрес за доставка на книжа, данни относно кредитоспособността на лицето, вкл. получена от НОИ информация за предходни и настоящи работодатели и осигуровки, справка от ЦКР относно задлъжнялост, както и получена справка за кредитоискателя от МВР относно направена проверка за идентификация по ЗМПИ. Посочено е, че липсват данни за видеозапис за посещения на клиента в офис на „Ай тръст“ ЕООД, които е уточнено, че се съхраняват в месечен срок. Посочено е, че се съхранява и копие на лична карта и снимка с документи за самоличност на кредитоискателя, изисквани в процеса на сключване на гаранционни сделки. Не е отречена обработка на лични данни, но не са приложени и посочени конкретен сключен договор, вкл. и такъв за поръчителство, не е приложено и копие на тези лични данни, както и данни за извършени плащания по него. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същия е в несъответствие с материалния закон. Съдът е посочил е, че от обжалваното писмо по никакъв начин не може да се извлече исканата от заявителя информация относно това кои точно са договорите за потребителски кредити, гаранционните сделки, нито по кой договор какви суми са изплатени, както и какви суми като главница и лихви остават за изплащане. След обстоен анализ на относимите материалноправни норми, съдът е направил извод, че оспореният отказ за предоставяне на информация във връзка с обработваните лични данни по сключените с ответника договори за заем, се явява незаконосъобразен, при което го е отменил и изпратил административната преписка за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В производството пред първоинстанционният съд е установено, че С. А. М. е подала заявление до "Ай тръст" ЕООД като администратор на лични данни, с което е изискала на основание чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, копие на личните й данни, които са в процес на обработване, по смисъла на чл.15 §3 от Регламента, както и да се предоставят всички копия на документи, в които се съдържат личните й данни. На 30.07.2025 г. М. е получила оспорения отказ, подписан от длъжностното лице по защита на данните в "Ай тръст" ЕООД. Първоинстанционният съдът е бил сезиран от С. А. М. с жалба срещу отказ на "Ай тръст" ЕООД от 30.07.2025 г. по заявление от 01.07.2025 г. за предоставяне на достъп до личните й данни, По делото не е спорно, че "Ай тръст" ЕООД е администратор на лични данни по смсисъла на чл. 4 т.7 ОРЗД, до който е адресирано искането, на основание чл.15 ОРЗД, от субект на данни, по смисъла на чл.4 т.1 ОРЗД. По исканията, отправени от субекти на данни до администратор на лични данни, който може да е частноправен субект или публичноправен субект, с които те упражняват права чл. 12-17 от Регламент (ЕС) 2016/679, не може да се произнася и длъжностното лице по защита на данните, предвид чл. 38 и 39 от Регламент (ЕС) 2016/679. Когато субектът на данни е отправил искането си към администратор на лични данни, администраторът е този, който следва да отговори на искането. Ако е физическо лице, следва да отговори лично, а ако е юридическо лице - чрез лицата, които имат право да го представляват. Ако администраторът отговаря чрез упълномощено лице, следва да са налице доказателства за упълномощаването на същото, респективно за делегиране на правомощия. В настоящия случай, в производството пред първата инстанция не е изяснено въз основа на какъв акт, постановения отказ, обективиран в писмо от 30.07.2025 г., е издаден и подписан от длъжностното лице по защита на данните. При неподписването на писмото от представляващите "Ай тръст" ЕООД и липсата на доказателства за компетентността на длъжностното лице по защита на личните данни да упражнява правата по Регламента, оспорения акт се явява издаден от лице, за чиято материална компетентност не са ангажирани доказателства и съдът не е указал представянето им. Съдът е конституирал "Ай тръст" ЕООД като страна в съдебното производство, без това юридическо лице, в качеството му на администратор на лични данни, да е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, притежаващ процесуалната легитимация на страна в процеса. Предвид изложеното обжалваното решение на АС- Пловдив трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като изпълни задълженията си по чл.154 АПК да установи кой е издателя на оспорения акт и компетентността му, както и налице ли е изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по смисъла на ОРЗД, след което провери акта, предмет на оспорване, за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 АПК, на всички основания по чл.146 АПК. При този изход на спора съдът не следва да се произнася по молбата за изменение на решението в частта за разноските, а по претендираните такива следва да се произнесе първоинстанционния съд след постановяване на акта си по същество. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение