Определение № 5715 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от А. Н. Г., чрез процесуален представител адвокат Р. Рангелова, против Определение №410/09.04.2025 г., постановено по адм. дело №503/2024 г. по описа на Административен съд – Видин. Изтъкват се доводи за неправилност на обжалваното определение по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК – нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директора на ТП на НОИ - Видин не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното определение Административен съд - Видин, е оставил без разглеждане касационната жалба на А. Г. срещу Решение №304/18.03.2025 г. постановено по адм. дело №503/2024 г. по описа на Административен съд – Видин. Установено е, че с решението Административен съд – Видин е отхвърлил жалбата на А. Г. против Решение №1040-05-22/11.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Видин, с което е потвърдено Разпореждане №051-00-694-3/30.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Видин. С това разпореждане е било отказано отпускането на парично обезщетение за безработица. Доводите на съда за недопустимост на касационното обжалване по реда на АПК се основават на нормативните изменения на разпоредбата на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), която е в сила от 03.12.2019 г., и която изключва от касационно обжалване по реда на АПК постановените първоинстанционни съдебни решения по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б”, буква „д” – за суми до 1000 лв., букви „е” и „ж”. Определението е правилно. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. Следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. Изменението на чл. 119 от КСО (ДВ, бр. 94/2019 г.) е съобразено с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. Независимо, че процесното разпореждане може да касае сума над 1000 лева, в какъвто смисъл са твърденията на касатора, решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване, защото е постановено по жалба срещу акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" КСО, а не по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО. Обжалваното определение на Административен съд - Видин е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение