Определение № 2397 от 25.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1394/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД срещу определение № 329 от 31.03.2025 г. по ч. гр. д. 182/2025 г. по описа на ОС – Габрово, с което е отменено определение № 50 от 13.02.2025 г. по гр. д. № 193/2022 г. по описа на Районен съд – Дряново в частта, с която е изменено решение № 99 от 20.09.2024 г. по гр. д. № 193/2022 г. по описа на Районен съд - Дряново в частта, с която „Мъни плюс мениджмънт“ АД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата 2 880,61 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца Т. Д. Д. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 36, ал. 2 ЗА, като намалява същото от 2 880,61 лв. на 2400,51 лв., и вместо това е оставена без уважение молбата на „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД по чл. 248 ГПК в тази й част. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Позовава се на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали при определяне на възнаграждение по чл. 38 ЗА следва да бъде съобразен дължим от адвокатското дружество или адвоката ДДС, когато последните са регистрирани по ЗДДС. Изтъква, че по въпроса е налице отправено преюдициално запитване от СРС, по което е образувано пред Съда на ЕС дело № С – 744/2023 г. Моли производството по настоящото дело да бъде спряно до постановяване на решение от СЕС по сезиралото го преюдициално запитване, с което съдът да се съобрази при произнасянето си по частната жалба. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса: „Досежно начисляването на ДДС върху определеното от съда възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА.“ С депозиран в срок писмен отговор ответникът по частната касационна жалба, Т. Д. Д., чрез процесуалния си представител оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Излага, че въззивният съд се е произнесъл в унисон с утвърдената практика на ВКС. Моли производството по делото да бъде спряно на основание чл. 631 ГПК до произнасяне от СЕС по отправеното от СРС преюдициално запитване по поставения от частния жалобподател въпрос. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 284 ГПК. Поставеният от касатора въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващата му воля. При извършена служебна справка настоящият състав на съда установи, че по въпроса, макар и по общо формулиран, по отправено от Софийски районен съд запитване е образувано пред Съда на Европейския съюз дело № С – 744/2023 г. Като съобразява нормата на чл. 633 ГПК настоящият състав на съда приема, че на основание чл. 631 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне от Съда на Европейския съюз по отправеното до него преюдициално запитване, по което е образувано дело № С – 744/2023 г. по описа на СЕС. Мотивиран от горното и на основание чл. 631 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение