Определение от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2051/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба вх.№ 2147/11.02.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от В. Ц. Л., от гр. Благоевград, срещу Постановление № 305 на Министерски съвет от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, обн. ДВ, бр. 102/22.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г. /ПМС № 305/19.12.2017 г./. С определение от 18.03.2025 г., постановено по настоящото дело, производството е оставено без движение, като е предоставена възможност на подателя на жалбата в седемдневен срок от получаване на съобщението, да я представи в оригинал, заедно с молбата си за освобождаване от държавна такса и разноски по делото - с положени върху тях негови подписи, или да ги изпрати по електронна поща на Върховния административен съд, но подписани с негов квалифициран електронен подпис, или с квалифициран електронен подпис на лице от кръга на предвидените в чл. 32 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, различно от физическото лице техен подател, в който последен случай да представи и надлежно подписано от него пълномощно за това лице. С определението на жалбоподателя е дадена възможност, в същия срок да представи отново и приложените към жалбата и молбата си за освобождаване от такси и разноски, документи, но заверени с негов подпис или с подписа на надлежно упълномощен от него представител в кръга на предвидените в чл. 32 ГПК лица. След съобщаването на определението на 19.03.2025 г., в срока за отстраняване на нередовностите по жалбата, на 24.03.2025 г. В. Ц. Л. е представил по делото, жалбата и молбата си за освобождаване от такси и разноски в оригинал, с положени върху тях негови подписи, заедно със собственоръчно подписана от него на същата дата декларация за материално и гражданско състояние и заверени от него с гриф "вярно с оригинала" копия на документи, както следва: разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на ръководител "ПО" при Териториално поделение-Благоевград на Националния осигурителен институт, за определяне размер на лична пенсия за военна инвалидност на жалбоподателя от 460.61лв; актуална справка за пенсионер към 01.03.2025 г.; удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх.№ 17/06.02.2025 г., издадено от длъжностно лице при община Благоевград и книжка за военноинвалид. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че указанията за отстраняване на нередовностите по жалбата, дадени с определението по хода на делото от 18.03.2025 г. са своевременно и изцяло изпълнени от жалбоподателя, а оттам и че преди да се произнесе по редовността на жалбата, в това число във връзка с изискването по чл. 151, т. 3 АПК, дължи произнасяне по редовно заявеното, по аргумент от чл. 158, ал. 4 АПК, искане за освобождаване от такси и разноски. По последното, съдебният състав приема следното: Съгласно данните от представените с молбата за освобождаване от такси и разноски, писмени доказателства, подателят на жалбата е военноинвалид - ползвател на лична помощ по смисъла на Закона за личната помощ, чийто единствен месечен доход е лична пенсия за военна инвалидност по чл. 85 от Кодекса за социално осигуряване в размер на 460.61лв, неженен е и без деца, не притежава недвижими имоти, лек автомобил, нито дялове или акции в търговски дружества и влогове. Освен това, под страх от носене на наказателна отговорност лицето декларира в подадената пред съда декларация за материално и гражданско състояние, че страда от заболяване, налагащо понасянето на допълнителни периодични разходи в размер между 40 и 80лв месечно. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената субсидиарно приложима в настоящото производство разпоредба от ГПК и установените от съда данни за дохода, имущественото състояние, семейното положение и здравословното състояние на жалбоподателя, ценени в контекста на размера на линията на бедност за страната от 638лв, считано от 01.01.2025 г., определен с Постановление № 328 на Министерски съвет от 30.09.2024 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2025 г. /обн. ДВ, бр. 84/04.10.2024 г., в сила от 01.01.2025 г./, обуславят извод, че подателят на жалбата е материално затруднено лице, което не разполага с финансова възможност да заплати държавни такси и разноски по делото, независимо от техния размер, а оттам и че молбата му за освобождаване от заплащането на тези разходи следва да бъде уважена. При формирането на този извод съдът отчете и разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, според което в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява представените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна на обстоятелствата. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че жалбоподателят следва да бъде освободен от внасяне на държавни такси и заплащане на разноски по това дело, в това число /освен при настъпила промяна в обстоятелствата/, до окончателното му приключване с постановен от касационната инстанция съдебен акт. С оглед основателността на искането за освобождаване от такси и разноски, при дължимата служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата преди разглеждане на делото в открито заседание, съдът намира за установено следното: Жалбата е редовно подадена, в съответствие с изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК, в това число при условията на чл. 158, ал. 4 АПК - след изпълнение на дадените с определение по хода на делото от 18.03.2025 г., указания. При проверката за допустимостта на жалбата съдът съобрази, че подателят й е военноинвалид, имащ право съгласно чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, на месечна целева помощ за телефонни услуги в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход, а оттам и че за оспорващия е налице правен интерес от оспорването на ПМС № 305/19.12.2017 г., определящо считано от 01.01.2018 г. месечен размер на гарантирания минимален доход 75лв. Наред с това, съдът взе предвид, че по силата на чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове е без ограничение във времето, а при справка в деловодството на Върховния административен съд не се установява по него да има влязло в сила съдебно решение, нито е образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. По тези съображения и приетата допустимост на оспорването, на основание чл. 189, ал. 1 АПК, като страни по делото следва да бъдат конституирани В. Ц. Л. - като жалбоподател и Министерски съвет на Република България - ответна страна. При отчитане, че жалбоподателят е освободен от такси и разноски, а оттам и на правилото по чл. 83, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде докладвано на председателя на четвърто отделение, за насрочването му в открито съдебно заседание, както и оспорването да бъде съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 188 АПК чрез обявление в "Държавен вестник", чието копие да се постави на определеното за това място във Върховния административен съд и да се публикува на интернет страницата на съда. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,