Решение № 14006 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2009 г.

Решение № 14006 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниела Иванова Бухтева, от гр. Русе против решение № 15 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 113/2009 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Със заповед № д-6-195/20.02.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, потвърдена с решение № 4/16.03.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Русе на Даниела Иванова Бухтева е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 6 от ЗСПД. Административният орган е приел, че правото на подпомагане по този текст възниква само за родените от майката деца, но не и за осиновените, както е в случая. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че след като жалбоподателката не е рождена (биологична) майка на детето тя няма право на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД. Адресат на помощта е биологичният родител, така както по чл. 5а от ЗСПД адресат на помощта е бременната жена. Посочил е, че едва при помощите, свързани с отглеждане на дете - по чл. 6а, чл. 8 и чл. 8в от ЗСПД е предвидено подпомагане освен за майката и за осиновителката. Позовал се е на автентично тълкуване, съобразявайки мотиви към законопроекта и изказвания при обсъждането му в Народното събрание. Върховният административен съд, шесто отделение счита обжалваното съдебно решение за правилно. Постановено е при точно издирване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСПД майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Първоинстанционният съд законосъобразно е възприел съществуването на няколко основания в кумулативна наличност, детерминиращи правото на подпомагане. Необходимо е майката да е родила живо дете и да не го е оставила за отглеждане в специализирана институция за деца. Върху основанието за получаване на помощта не оказват влияние доходите на семейството. Наведените с касационната жалба доводи, че с разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗСПД се създава възможност и за осиновителите в качеството им на законни представители да получат помощта за раждане не отчита, че същата касае фактическо получаване на вече отпусната помощ на биологичната майка, а не възникване на субективно право на този вид помощ. Този извод не се опровергава и от текста на § 1а от ДР на ЗСПД, съгласно който при определяне поредността на децата за целите на закона се вземат предвид всички деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, както и настанените за отглеждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Законодателят обвързва възникването на правото по чл. 6, ал. 1 от същия закон с това дали децата са родени от майката, а тяхната поредност независимо от начина на възникване и съществуване на родствената връзка влияе единствено върху размера на подпомагането. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение