Определение № 290 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 302/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната жалба на Т. К. Ц. от [населено място] против определение от 21.03.2011 год. по гр.дело № 1661/2011 год. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната й жалба, с вх.№ 1021805/15.06.2010 год. против решение от 11.12.2009 год. по гр.дело № 5612/2008 год. на Софийски районен съд и образуваното по нея въззивно производство е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: по исковата молба на И. и Н. К. против Т. Ц. е образувано исково производство под № 5612/2008 год. пред Софийски районен съд и е постановено решение на 11.12.2009 год., с което е допусната делба на недвижимия имот. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Т. Ц. и е образувано въззивно производство, под № 1661/2011 год. на Софийски градски съд, който е констатирал недостатъци по нея, с разпореждане от 14.02.2011 год. Въззивната жалба е оставена без движение и е изпратено съобщение до жалбоподателката за отстраняване на констатираните и описани в съобщението недостатъци, в едноседмичен срок. Съобщението е получено на 28.02.2011 год., но в определения срок недостатъците не са отстранени, затова с определение, постановено на 21.03.2011 год. и на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК въззивният съд е върнал въззивната жалба и прекратил производството, образувано по нея. Доводите на жалбоподателя, че нито едно от посочените в мотивите на обжалваното определение изисквания за редовност на въззивната жалба не попада в хипотезите на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 ГПК е неоснователен. Въззивният съд е обосновал извода си за връщане на въззивната жалба, съгласно чл.262, ал.2, т.2 ГПК, защото не са отстранени недостатъците в едноседмичен срок, въпреки изричното им посочване в съобщението. К. съд споделя изводите в обжалваното за нередовност на въззивната жалба, която не отговаря на изискванията за съдържание, регламентирани в чл.260, т.3 и чл.261, т.4 ГПК, а това в какъвто смисъл са били и конкретните указания на въззивния съд, за констатираните недостатъци. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че обжалваното определение е съобразено с процесуалната норма на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, затова