Решение № 2227 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7873/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. О., подадена чрез пълномощник адвокат А. Тинчев, срещу решение № 13592/17.04.2025 г., постановено по адм. дело № 8783/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното решение. Претендират се разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – Директора на ТП на НОИ София-град, в писмено становище подадено чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Петрова оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Р. А. О. срещу Решение № 2153-21-157 от 04.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалба на лицето срещу разпореждане [номер] от 12.05.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ София - град за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) на жалбоподателя по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО във вр. с Регламент № 883/2004 г.. Присъдил е разноски. Решението е правилно. Спорът между страните касае размера на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал.1 КСО. По делото е установено, че Р. А. О. е получавал лична пенсия за ИОЗ, изчислена по ИК 2,026. С разпореждане [номер]/05.11.2021 г. пенсията е преизчислена по § 7д от ПЗР на КСО, като е определен ИК 2,058. Със Заявление вх. № 2113-21-8414 от 01.11.2022 г. Р. А. О. е поискал лична пенсия за ОСВ, която е отпусната с разпореждане [номер]/12.05.2023 г. по чл. 69б, ал. 1 от КСО във вр. с Регламент № 883/2004 г., изчислена по ИК 1,3158. Това разпореждане е обжалвано от касатора с претенцията, че определения индивидуален коефициент изчислен съгласно нормативната уредба приложима след 31.12.2018 г. и ИК 1.3158 е по-нисък от индивидуалния коефициент изчислен по „старата методика”- 2.058 при получаваната от него до 31.10.2022 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Жалбоподателя сочи, че неправилно е изчислен индивидуалния коефициент във връзка на броя на месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд. По жалбата е издадено обжалваното в настоящото производство Решение № 2153-21-157/04.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна. При изчислението на индивидуалния коефициент е взет предвид общ осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г. до 30.09.2022 г. - 35665.19 лв., като за времето от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г. не е зачетен осигурителен стаж и доход, тъй като липсват данни в Регистъра на осигурените лица, а осигурителя „Кати Строй 2018“ не е открит по служебен път. Прието е, че в случая не намира приложение разпоредбата на § 22ц от ПЗР на КСО. Формиран е извод, че индивидуалният коефициент на Р. А. О. е определен правилно и по реда на чл. 70, ал. 8 и 9. ал.10. т.2 и 3, ал.11 и 19 от КСО. а именно - 1.3158. Средномесечния осигурителен доход за страната за периода от 11.2021 г. до 10.2022 г. - 1268.23 лв. Съответно доход за изчисляване размера на пенсията (1268.23 лв. +1.3158) - 1668.744 лв. Съобразен е осигурителен стаж, придобит от лицето на територия на Испания и приложимия Регламент на съвета на /ЕО/ № 883/2004 г., като в тази връзка е зачетен осигурителен стаж както следва: от I-ва категория труд и по чл.104. ал.2 от КСО - 17 години 07 месеца 07 дни, от II-ра категория труд - 00 години 09 месеца 08 дни и от III- та категория труд 06 години 01 месец 11 дни. Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на основание чл.104 КСО - 36 години 05 месеца 00 дни. Зачетен стаж положен на територията на Испания за право на пенсия и за определяне на размера на пенсията - 03 години 07 месеца 27 дни. Прието е, че определения размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е 931.25 лв. и съгласно Регламенти на съвета (ЕО) №883/2004 и №987/2009 пенсията се изплаща за сметка на Република България 437 месеца български стаж от общ стаж 480 месеца от 931.25 лв. - 847.8 лв. На основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна, поради факта, че получавания размер - 761.36 лв. е по-неблагоприятен. Неоснователни са доводите на касатора, за приложение на § 22ц от ПЗР на КСО. С тази правна норма е въведена правна възможност до 1 януари 2022 г., едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. Съгласно ал.2 на същия текст в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. От данните по делото се установява, че Р. А. О. е подал заявление с вх. № 2113-21-8414 от 01.11.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и въз основа на представените документи и данни, с разпореждане [номер]/12.05.2023 г., му е отпусната пенсия, считано от 01.11.2022 г. В това производство, от страна на О., не е направен избор за начина на изчисляване на пенсията по реда на § 22ц от ПЗР на КСО, но тази разпоредба не е и приложима, тъй като производството по отпускане на ПОСВ е започнало значителен период от време след изтичането на процесуалните срокове по този текст от закона. Правилно е постановеното от административния съд, въз основа на прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че така посочените индивидуални коефициенти на ПИОЗ и ПОСВ са правилно изчислени, съобразно действащите към момента на издаване на съответните разпореждания норми. В случая относно ПОСВ са приложими разпоредбите на чл.70 ал.8, 9 и 10, т.2 и 3, ал.11 и 19 от КСО, като с процесното разпореждане на пенсионния орган е приложена новата методика за изчисляване на ПОСВ, като изчисленията на получения коефициент 1.3158 са потвърдени от ССчЕ като правилни. Няма спор, че на О. е била изчислена и определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 01.11.2022 г. разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО съдържа забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно чл. 101, ал. 3а от КСО (в сила от 01.01.2015 г.), при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Тази възможност касае хипотезите, при които лицето има право на повече от една пенсия по КСО, но за касатора важи императивната забрана по чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО постановява, че пенсията се спира когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятна по размер. Нормата на чл. 74, ал. 4 от КСО също императивно разпорежда, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочената забрана е уредена и в чл. 11, т. 4 от НПОС, според която разпоредба спирането на пенсията по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО се извършва от датата на отпускане на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 от КСО. Анализът на посочените разпоредби налага извода, че когато е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и предстои отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, какъвто е процесния случай, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е задължен да спре тази от двете пенсии, която е по-неблагоприятна като размер за лицето, като момента на спирането й е от датата на отпускане на новата пенсия, в случая 01.11.2022 г. Към посочената дата, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на О. е по-висока по размер и съответно по-благоприятна за лицето, поради което и личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна на основанието по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО. В случая неприложима се явява разпоредбата § 7д от ПЗР на КСО, съгласно който пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 август 2021 г. включително, с индивидуален коефициент, намален по реда на чл. 70 или на отменената ал. 3 на чл. 127, се преизчисляват служебно, считано от 1 септември 2021 г., в срока по чл. 98, ал. 1. При преизчисляването индивидуалният коефициент се определя съгласно нормативните разпоредби, по които е изчислен, като относно намалението му се прилагат чл. 70, ал. 10, т. 1 – 3, ал. 11 и 19, ако това е по-благоприятно за пенсионера. Правилно е посочено в обжалваното решение, че тъй като пенсията на О. за осигурителен стаж и възраст е отпусната с начална дата след 31.08.2021 г., тя не подлежи на преизчисление по § 7д от ПЗР на КСО. По делото е установено, че по този ред е преизчислена пенсията на касатора за инвалидност поради общо заболяване. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установила, че размерът на ИК на касатора е точно калкулиран по критериите, заложени в чл. 70 КСО, а заключението законосъобразно е прието и ценено от първоинстанционният съд като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 50,00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение