Определение № 4644 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3451/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите(НАП), чрез процесуален представител срещу определение № 1283/13.01.2025г. по адм.дело № 5652/2024г. на Административен съд София-град(АССГ), с което на осн. чл.200 АПК е отменено Решение № 000030-10073/29.11.22г на изп.директор на НАП, по жалба вх.№ 26-К-1879/12.12.22г на „К и К“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Монтана с представляващи К.Кръстев и Ю.Младенов и преписката е върната за произнасяне по същество с изричен акт по чл.62 ал.1 от АПК(допълнително Решение) по Искане вх.№ 26-К-1069/07.06.21г. - в частта на претендираната лихва, като е определен 14 – дневен срок от постъпването на преписката при органа. Жалбоподателят, след направено уточнение в придружително писмо, уточнява, че с жалбата предявява иск по чл.128а АПК за прогласяване нищожността на оспореното определение или при условията на алтернативност моли да бъде упражнен касационен контрол по реда на чл.208-228 АПК и определението бъде отменено като неправилно и необосновано. Подробни съображения излага в касационната си жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът – „К и К“ ООД, с ЕИК 111012058, чрез процесуален представител в представен писмен отговор, оспорва жалбата. Моли определението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира на осн. чл.143 ал.1 АПК присъждане на разноските по делото, като твърди че ще представи списък, но такъв не е приложен. Съобразно правилата на родовата подсъдност, настоящият съд е компетентен да се произнесе по алтернативното искане проверка на законосъобразността и отмяна на определение № 1283/13.01.2025г. по адм.дело № 5652/2024г. на Административен съд София-град, което включва и проверка за валидността на съдебния акт. Искът с правно основание с чл.128, т.8 АПК за нищожност на посочения съдебен акт, съобразно чл. 128а, ал.2 АПК, е родово подсъден на съответния административен съд, определен по правилото на чл.133, ал.1 АПК. Касационната жалба, по съществото си частна, в частта на искането за отмяна на определение № 1283/13.01.2025г. по адм.дело № 5652/2024г., е допустима и подадена в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано в изпълнение на решение № 6641 от 30.05.2024г., постановено по адм.дело № 9190/2023г. на ВАС, с което е отменено решение №4574/07.07.2023 г., по адм.д. 11490/2022 г. от Административен съд - София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В мотивите на отменителното решение на ВАС е прието, че от първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото не е прието като писмено доказателство искане №26-К-1069/07.06.2021г., а молбата с вх. № 26-К-1069-1/24.11.2022 г. на „К и К“ООД, да бъде допълнено на основание чл. 62, ал. 1 от АПК Решение № 000030-9844/21.11.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, е представено едва пред касационната инстанция. При новото разглеждане, с оспореното определение, съдът е приел, че е в производство по чл.197 от АПК, без да е бил сезиран с такава жалба. Приел е, че с решение № 000030-10073/29.11.2022г. на изп.директор на НАП, административният орган е отказал да се произнесе по същество по искането с вх.№26-К-1069 от 07.06.2021г. в частта за присъждане на лихви върху недължимо внесена държавна такса по Закон за хазарта(ЗХ), доколкото липсва произнасяне в тази част, поради което решението е материално незаконосъобразно. По изложени в определението мотиви е отменил решението и е върнал преписката на органа за произнасяне по същество с допълнително решение. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Административният съд е постановил акта си в законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Неправилно съдът е приел, че е в производство по чл.197 от АПК по оспорване на изричен отказ за разглеждане по същество на искане до административен орган. По реда на чл.197 и сл. АПК се обжалва не отказ за издаване на административен акт, а отказ да се разгледа искането за издаване на акт, т.е. оспорва се преценката на органа дали искането е нередовно или съответно недопустимо. Предвид чл.200, ал.1 АПК съдът или отхвърля жалбата, или отменя отказа и изпраща преписката на административния орган за решаване по същество, а органът в този случай няма право на частна жалба. В случая, съдът не е бил сезиран с жалба по реда на чл. 197 АПК и е дължал произнасяне с акт по същество, като в този смисъл е и отменителното решение № 6641/30.05.2024г., адм.д. 9190/2023г. на ВАС. Съдът се е произнесъл със съдебен акт извън хипотезите на чл.200, ал.1 АПК, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решение №000030-9844/21.11.2022г. на изп.директор на НАП е постановено при ново произнасяне на осн. чл.173, ал.2 АПК по влязло в сила съдебно решение, въз основа на искане №26-К-1069/07.06.2021г. С това решение органът не се е произнесъл в частта на искането за присъждане на законната лихва, поради което дружеството е иницирало производство по чл.62, ал.1 АПК. С молбата за допълване вх.№ 26-К-1069#1/24.11.22г., жалбоподателят изрично е поискал от ответника на осн. чл. 62 ал.1 от АПК да допълни Решение № 000030-9844/21.11.2022 г. на изпълнителния директор на НАП в частта за лихвите, като се произнесе по Искането вх.№26-К-1069/07.06.2021г. и в частта му относно лихвата върху недължимо внесена държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ. Видно от мотивите и диспозитива на Решение № 000030-10073/29.11.2022 г., органът се е произнесъл по същество по направеното искане за допълване на Решение № 000030-9844/21.11.2022 г., като е оставил без уважение(а не без разглеждане) молбата по чл.62, ал.1 АПК за допълване на решението с дължимата законна лихва за забава, като неоснователна. Органът е изложил мотиви за недължимост на исканите лихви и неприложимост на предвидения в ДОПК ред, както и на разпоредбите на чл.84 и 86 ЗЗД, и правилата по АПК по отношение на молбата с № 26-К-1069-1/24.11.2022г ., в която се съдържа искането с вх.№26-К-1069/07.06.2021г. Т.е. искането е разгледано и органът се е произнесъл с акт по същество, който се оспорва, поради което и съдът е дължал произнасяне с акт по същество по чл.145 АПК относно законосъобразността на оспорения акт и извършване на преценка за правилното приложение на материалния закон, както е посочено и в мотивите на отменителното решение на ВАС. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че редът по чл.197 и сл. АПК неправилно е приложен от първоинстанционния съд, което има за последица съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, а това е основание за отмяна на определението и връщане на делото за ново произнасяне с акт по същество. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение