Определение № 5448 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на К. Р. Й., чрез адв.Раднев, срещу определение № 561 от 03.04.2026г. по адм.д.№ 463/2025г. по описа на Административен съд- Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Разрешение за строеж № РС-202/05.09.2023г.на главния архитект на Община Ямбол и е прекратено производството по делото. С доводи за незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира отмяна на определението със законните последици. В срока по чл. 232 АПК ответникът по частната жалба главен архитект на Община Ямбол, в писмен отговор,подаден оот юрк. Колева, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на определението. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. С обжалваното определение на основание чл.159,т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на настоящата частна жалбоподателка срещу Разрешение за строеж № РС-202/05.09.2023г. на главния архитект на Община Ямбол, поради липсата на качеството й на заинтересована страна по смисъла на чл.149, ал.2 т.1 от ЗУТ, тъй като не се явява съсобственик на имота, в който е разрешено строителството, а не е носител и на ограничено вещно право. Прието е, че жалбоподателката Й. като наследник на Р. С. Й. е съсобственик на втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, построена върху общинско дворно място, съставляващо имот с идентификатор 87374.543.573 по КККР на гр. Ямбол и УПИ I - 1551/1552, кв. 26 по плана на гр. Ямбол, [жк]. Така постановеното прекратително определение е неправилно по следните съображения: С оглед вида на разрешеното строителство с процесното разрешение за строеж – за пристройка към жилищна сграда с идентификатор 87374.543.573.2, правилен е изводът на съда за приложимост на хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, която е специална и се прилага приоритетно спрямо общата норма на чл. 147 АПК. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, активно легитимирани да обжалват РС са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. Безспорно е по делото обстоятелството, че жалбоподателката Й. е съсобственик на самостоятелен обект в пристрояваната сграда с идентификатор 87374.543.573.2, а именно: втори етаж от двуетажната жилищна сграда. В тази връзка Й. се явява заинтересована страна като съсобственик на общи части в сградата по смисъла на чл.38, ал.1 Закон за собствеността/ЗС/ и като носител на правото на строеж, което не погива дори при погиване на сградата /чл.66, ал.2 ЗС/, а също и на право на ползване върху имота в обема, очертан от нормата на чл.64 ЗС. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,